— Незабавно представете обяснение на своите действия, в противен случай ще ви смятаме за вражески войски и ще предприемем ответни действия.
Ето го! Усилването, което очакваше Майлс. Майлс се настани пред комуникационния пулт и се зае да нагласи униформата си по възможно най-добрия начин, докато не се убеди, че отличителните знаци на адмиралския му ранг се виждат ясно на екрана.
— Пригответе се за излъчване — кимна той към свързочния офицер. Майлс смекчи чертите на лицето си и му придаде най-простодушното, честно и сериозно изражение, на което беше способен.
— Говори адмирал Майлс Нейсмит, командващ Независимата наемническа флотилия Дендарии. За ползване само от командващ Кавило, Рейнджърите на Рандал. Съобщението да не се записва. Госпожо. Завърших своята мисия в пълно съответствие с вашите заповеди. Напомням ви за наградата, която ми обещахте в случай на успех. Какви са следващите ви инструкции? Нейсмит, край.
Свързочният офицер постави записа в шифровъчното устройство, което щеше да излъчи във вид на тесен сноп лъчи.
— Сър — той изглеждаше неуверен, — ако съобщението е предназначено за ползване единствено от командващ Кавило, не е ли по-добре да не го излъчваме на честотата на вервейнското командване? Те ще трябва да го декодират, преди да го препратят. Ще достигне до още много хора освен командващ Кавило.
— Именно, лейтенант — отвърна Майлс. — Давайте. Излъчвайте.
— О! А какво ще ми наредите да направя когато… ако отговорят?
Майлс погледна часовника си.
— Докато стане време за следващия им отговор, траекторията на полета ни би трябвало да ни отведе зад двойната звезда, която ни престои да подминем в зоната на смущенията. Би трябвало да сме в състояние на пълна комуникационна изолация цели… О! Три часа.
— Мога да повиша скоростта на излъчването и да прес…
— Не, не, лейтенант. Смущенията ще са нещо ужасно, да. Всъщност, ако можете да увеличите нашата изолация до четири часа, толкова по-добре. Но го направете така, че да изглежда истински. Докато сме в обхвата на близка до реалното време разлика във връзката между мен и Кавило, искам от вас да не мислите за себе си като за свързочник.
— Да, сър. — Той се ухили. — Сега разбирам.
— Продължавайте. Запомнете, искам от вас максимум неефективност, некомпетентност и грешки. Сигурно сте обучавали новобранци. Проявете изобретателност.
— Слушам, сър.
Майлс напусна залага и тръгна да търси Тънг.
Когато свързочният офицер отново потърси Майлс по видеофона, двамата с Тънг бяха дълбоко погълнати от компютърното изображение на картата на преходите, по която разиграваха тактически сценарии.
— Настъпиха промени на станция Вервейн, сър. Спрян е целият трафик на търговски съдове. На пристигащите кораби се отказва разрешение за влизане на док. Интензивността на шифрованите съобщения на всички военни честоти се утрои преди малко. И четири големи бойни кораба току-що осъществиха скок по прехода.
— В посока към Центъра или към Вервейн?
— Към Вервейн, сър.
Тънг се приведе напред.
— Въведете данните в тактическата карта, щом получите потвърждение, лейтенант.
— Слушам, сър.
— Благодаря — каза Майлс. — Продължавайте да ни уведомявате за всички промени. И дръжте под контрол нешифрованите граждански съобщения. Всички, които успеете да уловите. Искам да съм в течение на слуховете, когато плъзнат в ефира.
— Добре, сър. Край.
Когато свързочният офицер въведе новите данни, Тънг включи изображението на цветния проект, който на шега наричаха „тактическа карта на реалното време“. Той изследва вида на четирите отдалечаващи се кораба.
— Започва се — мрачно каза той. — Беше съвсем точен в предвижданията си.
— Не смяташ ли, че причината за тяхното заминаване се крие у нас?
— Не и за тези четири кораба. Не биха напуснали станцията, ако другаде нямаха ужасна нужда от тях. По-добре си размърдай задника и се премести… Е, извинявай. Прехвърли флага си на „Ариел“, синко.
Майлс нервно разтри устните си и спря поглед на това, което за себе си наричаше „малката флотилия“. Маркировката й се открояваше в схематичното изображение, което той разглеждаше в залата за тактически операции на „Ариел“. В момента апаратурата прожектираше очертанията на самия „Ариел“, плюс другите два най-бързи кораба във флотилията Дендарии. Острието на атаката. Неговата лична ударна група — бърза, маневрена, способна на резки промени в курса, нуждаеща се от по-малко пространство за обръщане от всяка друга възможна комбинация от кораби. По общо признание на тройката й липсваше огнева мощ, но ако нещата се развиеха според очакванията му, стрелбата, така или иначе, нямаше да бъде предпочитан избор.