Екипажът в залата за тактически операции на „Ариел“ можеше да се определи единствено като символичен: Майлс, Елена, в ролята на негов личен офицер за свръзка, и Ард Мейхю — на всички останали системи. Ако се стигнеше до истинско сражение, щеше да предаде жезъла на Торн, понастоящем изгнаник в залата за навигация и свръзка, а той, най-вероятно, ще се оттегли в каютата си и ще си разпори корема.
— Сега да видим станция Вервейн — обърна се Майлс към Елена, която седеше пред свързочния пулт. Докосването й до контролните бутони беше последвано от замайващо завъртане на главното холографско изображение в центъра на залата. Схематичният образ на обекта на тяхната цел сякаш завря от бързата смяна на линии и цветове, изобразяващи придвижването на кораби, прехвърлянето на енергия към различни оръжейни системи и силови защити и излъчването на комуникационни сигнали. Сега Дендарии бяха едва на един милион километра, малко повече от три светлинни секунди. Скоростта на приближаването ставаше все по-малка, тъй като „малката флотилия“, разположена на цели два часа пред останалите по-бавни кораби на Дендарии, намаляваше ускорението си.
— Със сигурност вече са се размърдали — отбеляза Елена. Ръката й се вдигна към слушалката в ухото й. — Преповтарят исканията си да отговорим.
— Но все още не предприемат контранападение. — Майлс разглеждаше проекцията. — Радвам се, че са разбрали къде се крие истинската опасност. Чудесно. Кажете им, че най-после сме успели да разрешим комуникационните си проблеми, но повторете, че първо ще говоря само с командващ Кавило.
— Те, ъ-ъ… смятат, че най-накрая като че ли ще успеят да осигурят връзка с нея. Улових лъч, който се излъчва на определената честота.
— Проследи го — Майлс се надвеси над рамото й, докато тя сякаш увещаваше информационната мрежа за исканата информация.
— Източникът се движи…
Майлс затвори молитвено очи, но триумфът в гласа на Елена го накара отново рязко да ги отвори.
— Хванах го! Ето тук. Онзи малкия кораб.
— Дай ми курса и енергийната му характеристика. Към прехода ли се насочва?
— Не отдалечава се от него.
— А!
— Корабът е бърз… Малък куриерски съд от клас „Сокол“ — докладва Елена. — Ако се е насочил към Пол или Бариар, ще трябва да пресече триъгълника, описан от трите ни кораба.
Майлс шумно изпусна дъха си.
— Така, така. Изчакала е нарочно, за да говори на честота, която шефовете й на Вервейн не могат да проследят. Помислих си, че може да го направи. Чудя се какви ли лъжи им е сервирала? Вече е преминала отвъд точката, от която може да се върне назад. Дали е забелязала? — той разтвори ръцете си към късите линии на новия вектор в проекцията. — Ела, любима. Ела при мен.
Елена се обърна към него и язвително повдигна едната си вежда.
— Имай търпение. Твоята възлюбена ще се появи всеки момент на трети монитор.
Майлс се хвърли на стола пред посочения монитор и се разположи удобно пред холографския екран, които заблещука. Сега беше моментът да мобилизира всяка частица самообладание. Когато красивите черти на Кавило се материализираха на монитора пред него, на лицето му се изписа хладно любопитство. Извън обхвата на обектива той отри изпотените си длани в колената на панталона си.
Сините очи на Кавило горяха с триумфални пламъчета, затворени в рамката на стиснатите й устни и смръщени вежди — сякаш отглас от картината на корабите на Майлс, които също ограждаха като в рамка траекторията на нейния полет.
— Лорд Воркосиган. Какво правите тук?
— Следвам заповедите ви, госпожо. Наредихте ми да си осигуря контрола върху Дендарии. Освен това не съм изпращал никакви сведения на Бариар.
Шестсекундно забавяне, докато емитираният сноп лъчи измине разстоянието между двата кораба и предаде обратно отговора й. Уви, времето за размисъл, което това забавяне осигуряваше, беше еднакво и за двамата.
— Не съм ти заповядвала да пресичаш Центъра.
— Но къде другаде можеше да имате нужда от флотилията ми освен на мястото на бойните действия — челото му беше набръчкано в израз на недоумение. — Не съм глупак.
Дължината на паузата, която Кавило направи този път, не можеше да се обясни само със забавянето на сигнала.
— Искаш да кажеш, че не си получил съобщението, което ти изпратих по Метцов? — попита тя.
Почти! Господи! Какъв блестящ пример за двусмислие.
— Защо? Като куриер ли го изпратихте?
Забавяне.