— Да.
Очевидна лъжа. Е, каквото почукало…
— Не съм го виждал. Може би е дезертирал. Трябва да е разбрал, че сте обрекли сърцето си на друг. Може би в момента се е окопал в бара на някой космодрум и се опитва да удави мъката си. — Майлс въздъхна дълбоко при мисълта за тъжната гледка.
Когато думите му достигнаха до Кавило, концентрираното й изражение се разпадна в яростна гримаса.
— Идиот! Зная, че си го пленил.
— Да, и оттогава се чудя защо позволихте това да се случи. Ако за вас арестуването му е било нежелан инцидент, би трябвало да вземете предпазни мерки срещу него.
Кавило присви очи и се размърда в стола си.
— Страхувах се, че чувствата на Станис ще го превърнат в човек, на когото не може да се разчита. Исках да му дам още един шанс. Изпратих и човек, който да го подсигурява. Наредих му да убие Станис, ако той се опита да убие вас, но когато Метцов е започнал стрелбата и не е улучил, тъпакът е изчакал.
Вероятно твърдението й не беше далече от истината, трябва само да се заменят „ако“ и „опита“ с „веднага щом“ и „успее“.
— Виждаш ли? Ти наистина искаш да имаш подчинени, които да мислят самостоятелно. Не ме ли харесваш?
Кавило отметна глава.
— Ти? Като мой подчинен? По-скоро бих си легнала със змия!
Интересна мисъл!
— По-добре ще е да свикнеш с мен. Стремиш се към свят, който е чужд за теб. А аз го познавам. Воркосиган са съществена част от управляващата класа на Бариар. Би могла да се възползваш от съветите на някой местен. Какъвто съм аз.
Забавяне.
— Точно така. Опитвам се… Трябва да закарам твоя император на сигурно място. Блокираш траекторията на полета ни. Махни се от пътя ми!
Майлс хвърли един поглед на проекцията на тактическата карта. Да, именно. „Така… Хайде, ела при мен.“
— Командващ Кавило, убеден съм, че изпускате един важен факт в оценките си за мен.
Забавяне.
— Нека ти изясня ситуацията, дребен бариарецо. Твоят император е в ръцете ми. Контролът ми над него е пълен.
— Добре. В такъв случай, позволи ми да чуя тези заповеди от него.
Забавяне. Сега като че ли беше малко по-кратко. Да.
— Мога да му прережа гърлото пред очите ти. Остави ме да мина.
— Давай — повдигна рамене Майлс. — Въпреки че в каютата ти ще стане пълна свинщина. Тя се захили злобно.
— Не си много добър в блъфирането.
— Изобщо не блъфирам. Жив, Грегор е много по-ценен за теб, отколкото за мен. Там, накъдето си тръгнала, не можеш да постигнеш нищо по друг начин, освен чрез него. Без него на Бариар ще умреш от глад. Но все още никой ли не ти е споменавал, че ако Грегор умре, аз мога да стана следващият император на Бариар? — Е, можеше да се спори, но едва ли сега беше най-подходящият момент за подробен разбор на подробностите около шестте теории за онаследяването, които на Бариар си оспорваха първенството в тази област.
Лицето на Кавило замръзна.
— Той каза… че нямал наследник. И ти твърдеше същото.
— Няма определен наследник. И то защото такова е желанието на баща ми, който отказа да бъде определен отсега за наследник, а не защото не му достигат родствени връзки с императора. Но отказът да се прави капитал от родствените връзки не ги премахва. А аз съм единственото дете на баща си. Е, той не може да живее вечно. Ergo… Така че, съпротивлявай се на абордажните ми отряди с всички възможни средства. Заплашвай. Изпълнявай заплахите си. Дай ми Империума в ръцете ми. Ще ти се отблагодаря добре, преди да се погрижа да те екзекутират на бърза ръка. Император Майлс Първи. Как ти звучи? Не ти ли се струва, че е по-добре от императрица Кавило? Или… Бихме могли да работим заедно. Воркосиган отдавна са привърженици на тезата, че главното не е името. Властта зад трона — също като баща ми преди мен, който държи в ръцете си истинската власт, както без съмнение Грегор ти е казал, от твърде дълго време. Него няма да можеш да изместиш с пърхане на мигли. Той има имунитет към жените. Но аз знам всичките му слаби места. Премислил съм всичко. Това може да се окаже моят голям шанс, по един или друг начин. Между другото, миледи, за вас има ли някакво значение за кой император ще се ожените?
Забавянето във времето за отговор му даде възможност да се наслади напълно на промените в изражението й, които предизвикваха правдоподобните му клевети — тревога, отвращение, а накрая все още неохотни прояви на респект.
— Изглежда съм ви подценила. Много добре… Вашите кораби могат да ни придружат до място, където ще сме в безопасност и където, очевидно, ще трябва да продължим разговора си.
— Аз ще ви закарам на сигурно място на борда на „Ариел“, където ще продължим разговора си веднага.
Кавило рязко се изправи. Ноздрите й се разшириха.