— В никакъв случай.
— Добре. Нека направим компромис. Ще изпълнявам само и единствено заповедите на Грегор. Както казах, миледи, по-добре е да свикнете с това. Нито един човек на Бариар няма да приема заповеди направо от вас веднага. Не и докато не си изградите свой собствен авторитет. Ако това е играта, която сте си избрали да играете, по-добре да започнете да се упражнявате. По-нататък става още по-сложна. Или, можете да изберете съпротивата и в такъв случай единственият щастливец съм аз.
„Печели време, Кавило. Хвани се! Хайде!“
— Ще доведа Грегор. — Изображението на екрана се разми в сива мъгла.
Майлс се тръшна на облегалката на стола си и започна да разтрива врата си, като въртеше глава в усилията си да облекчи опънатите си до скъсване нерви. Трепереше. Мейхю го наблюдаваше с безпокойство.
— По дяволите! — тихичко възкликна Елена. — Ако не те познавах, щях да помисля, че си дубльорът на Лудия Юри. Изразът на лицето ти… Аз ли проявявам прекалена мнителност в тълкуването на всички тези инсинуации, или ти всъщност просто в един момент даде съгласието си да бъде убит Грегор, в следващия предложи да му сложиш рога, обвини баща си в хомосексуализъм, лансира идеята за отцеубийствен заговор срещу него и за съюзяване между теб и Кавило… Какво ще изпълниш, ако те повикат на бис?
— Зависи от ситуацията и поведението й. Нямам търпение да видя какви ще са те. — Майлс дишаше тежко. — Убедителен ли бях?
— Беше страхотен!
— Добре — той отново обърса дланите в панталона си. — Това е битка между мен и Кавило. Между умовете ни… Трябва да разрешим този спор, преди един срещу друг да застанат корабите… Ако се стигне дотам. Интригите са в кръвта й. Ако успея да я омая, да й вляза под кожата с приказки — с разни „ами ако“, с догадки за всички варианти на тактическата й постройка, ако мога да й отвлека вниманието за достатъчно дълго време, само ако…
— Сигнал! — предупреди го Елена.
Майлс се изправи в стола и зачака. Следващото лице, което изплува на екрана, беше лицето на Грегор. Грегор. Жив и здрав. Очите на императора се разшириха, след това лицето му застина неподвижно като маска.
Образът на Кавило изплува зад рамото му, леко размазан отвъд фокуса на обектива.
— Кажи му какво искаме, любов моя.
Поклонът на Майлс беше толкова дълбок, колкото позволяваше физиката му.
— Сир. Да ви представя Независимата наемническа флотилия Дендарии — собственост на императора. Волята ви е закон за нас.
Грегор погледна встрани, явно в някакво тактическо помагало, аналогично на проекцията на тактическата карта в „Ариел“.
— За Бога! Дори си ги довел със себе си. Майлс, ти си свръхестествен. — Проблесналият хумор мигновено беше удавен в суха официалност. — Благодаря ви, лорд Воркосиган. Приемам предложените васални войски.
— Ако бъдете така любезен да стъпите на борда на „Ариел“, сир, можете да поемете лично командването.
Кавило се наведе напред и го прекъсна:
— Сега вече коварството му е напълно прозрачно. Нека ти пусна част от последните му думи за теб, Грег — Кавило се пресегна през Грегор към бутоните на пулта си и незабавното повторение на собствената му подмолна и размирна, задъхана реч го заля като вълна от екрана. Собственото му изображение започна с дрънканиците за онаследяването на трона и завърши с предложението му да замести имперския младоженец. Много сполучлив подбор, без никаква редакция.
Докато слушаше, Грегор беше свел глава в поза на дълбок размисъл, а на лицето му не трепна и едно мускулче, докато образът на Майлс продължаваше да се самоизобличава в най-тежки грехове.
— Но нима това те учудва, Кави? — с невинен глас попита Грегор и като се обърна към нея, взе ръката й. Ако се съдеше по изражението на лицето й, нещо я изненадваше. — Лорд Воркосиган е полудял вследствие на собственото си мутиране. Това е известно на всички. Той се цупи и плещи така от години. Естествено, не мога да му имам доверие. Да се довериш на Майлс е все едно да си сложиш змия в пазвата…
„Благодаря, Грегор. Няма да го забравя.“
— …но докато смята, че удовлетворяването на нашите интереси го приближава към целта му, той ще е ценен съюзник. Династията Воркосиган винаги е имала голямо влияние на Бариар. Неговият дядо, граф Пьотр, е качил моя дядо император Езар на престола. Като мои врагове влиянието им няма да е по-малко. Предпочитам да са на моя страна в управлението на Бариар.
— Изтребването им до корен ще свърши същата работа — Кавило изгледа свирено Майлс.
— Времето работи за нас, скъпа. Баща му е старец. Майлс е мутант. Заплахите му са лишени от съдържание. Бариар никога няма да приеме един мутант за свой император, което е добре известно на граф Арал, и което дори Майлс проумява в редките моменти на просветление. Но ако реши, може да ни създаде проблеми. Интересно равновесие на везните на властта, нали лорд Воркосиган?