Майлс отново се поклони.
— Много често мисля за него. — „Очевидно, ти също.“ Майлс хвърли сърдит поглед към Елена, която беше паднала от стола си някъде към средата на словесния портрет, с който Грегор описваше лудостта и шизофреничните монолози на Майлс, и сега седеше на пода с напъхани в устата ръкави, за да заглуши напиращите писъци на смеха. Очите й блестяха над сивата тъкан. Тя овладя пристъпите на задушаващия я кикот и се изкатери обратно на стола си. „Затвори си устата, Ард.“
— Е, Кави. Да се присъединим към моя набеден Велик везир. Така ще мога да контролирам и неговите кораби. А твоите желания — той се обърна и целуна ръката й, която все още лежеше на рамото му под ласкавата му длан — ще бъдат заповеди за мен.
— Наистина ли смяташ, че е безобиден? Наистина ли е толкова смахнат, колкото казваш?
— И още как — раздразнителен, капризен. Но при правилно провеждане на лечението му се държи добре. Всичко ще е наред, обещавам ти. Предполагам, че в момента, заради нередовните ни пътувания, лекарствата му са намалели и е занижил дозите.
Разликата във времето на предаването и приемането на сигнала вече беше много по-малка.
— Двайсет минути до срещата, сър — доложи Елена.
— С вашата совалка ли ще се прехвърлите, сир? — учтиво се поинтересува Майлс. — Или предпочитате да изпратим нашата?
— Както предпочита командващ Кавило? — нехайно сви рамене Грегор.
— С нашата — незабавно се отзова Кавило.
— Очакваме ви! Ще бъдем подготвени.
Кавило прекъсна предаването.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Първият рейнджър, екипиран със защитно бойно снаряжение за открития космос, се появи на видеоекрана пред Майлс. Войникът влезе в коридора, който водеше към главния шлюз на „Ариел“. Предпазливият водач беше последван незабавно от още четирима мъже, които внимателно огледаха празния коридор и се прегрупираха около затворените врати на шлюзовата камера, като ги блокираха напълно. Не ги заплашваха никакви врагове, нито дори автоматизирани оръжия. Една съвсем пуста и безлюдна шлюзова камера. Объркани, рейнджърите заеха отбранителни пози около външния люк на шлюза.
Грегор премина през люка. Майлс не беше изненадан да види, че Кавило не е счела за нужно да екипира императора с космическо защитно снаряжение. Грегор беше облечен в добре изгладена бойна униформа на рандалски рейнджър, без отличителни знаци. Единствената му защита бяха ботушите му, но дори и те биха били съвсем недостатъчни, ако едно от онези тежковъоръжени чудовища го настъпеше по пръстите на крака. Бойното облекло беше нещо прекрасно. То осигуряваше пълна защита срещу стънери и невроразрушители, а също и срещу повечето бойни отровни вещества и биологически оръжия. Беше устойчиво до известна степен и на плазмен огън и радиоактивност, а вътрешността му гъмжеше от хитроумно вградени оръжия, тактически уреди и телеметрични устройства — изключително подходящо за такава бордна експедиция. Навремето Майлс беше пленил „Ариел“ с по-малко хора, по-слабо въоръжение и без каквато и да е екипировка. Тогава обаче на негова страна беше единствено изненадата.
Кавило премина през люка след Грегор. Тя беше екипирана, въпреки че в момента носеше шлема си под мишница, като глава, която току-що е отсякла от нечие тяло. Тя огледа празния коридор и се намръщи.
— Добре, какъв е номерът? — настоятелно попита тя високо.
Майлс натисна бутона на дистанционното устройство, което държеше в ръката си.
Коридорът се разтресе от една приглушена експлозия. Гъвкавият ръкав, свързващ двата кораба, се откъсна от люка със силен плясък. Автоматичните врати, чийто датчици доловиха понижаването на налягането, мигновено се захлопнаха. Количеството на изгубения в космоса въздух беше нищожно. Добра система. Майлс беше накарал техниците да се убедят, че работи безотказно, преди да инсталират насочващите се мини в скобите, към които се захващаше свързващият ръкав на совалката. Той прегледа изображенията на своите монитори. Бойната совалка на Кавило се отдалечаваше неуправляема в космоса. Помощните й двигатели и сензорни устройства бяха извадени от строя от същия взрив, който й придаде началния тласък по отдалечаващата се от „Ариел“ траектория и сега тя приличаше на удавник, който бавно се носи към дъното. От нейните оръжия и останалите на борда рейнджъри нямаше да има никаква полза, докато, без съмнение, обезумелият й пилот не си възвърнеше контрола върху управлението. Ако изобщо успееше.