Майлс хвърли плазмената си карабина и припряно свали шлема си.
— Боже Всемогъщи! Не очаквах такова нещо. Грегор, ти си гений!
Грегор вдигна ръка внимателно и отмести настрани дулото на плазменото оръдие.
— Не се притеснявай — успокои го Майлс. — Никое от оръжията не е заредено. Не исках да поемам никакви рискове.
— Бях почти сигурен, че е така — измърмори Грегор. Той се извърна и огледа бронираната врата през рамо. — А какво щеше да правиш, ако бях останал на мястото си?
— Щях да продължавам да говоря. Бях подготвил още един-два номера… Зад другата врата чака един взвод със заредени оръжия. В края на краищата, ако не се хванеше, бях готов да се предам.
— Точно от това се страхувах.
През вратата се чуха някакви особени приглушени шумове.
— Елена, поеми нещата — нареди Майлс. — Очистете ги. Ако е възможно, хванете Кавило жива, но не искам никой от Дендарии да изгуби живота си в прекалено упорити опити за това. Не поемайте никакви рискове и не вярвайте на нито една нейна дума.
— Ясно — тя отдаде чест с небрежно махване на ръка и даде знак на хората от взвода си, които се разпръснаха, за да заредят оръжията си. Елена започна да се съвещава по командния канал на шлема си с водача на дублиращия взвод, който чакаше от другата страна на Кавило, и с командира на бойната совалка на „Ариел“, който се приближаваше откъм космоса.
С жест Майлс подкани Грегор по коридора. Гледаше да го отдалечи колкото се може по-бързо от зоната на предстоящата схватка.
— Към залата за тактически операции. Там ще ви информирам за всичко. Трябва да вземете някои решения.
Влязоха в асансьорна тръба. Майлс дишаше по-леко с всеки метър, с който се увеличаваше разстоянието между Грегор и Кавило.
— Най-голямата ми тревога — каза Майлс, — докато не разговаряхме лично, беше, че Кавило наистина е постигнала онова, което по нейна преценка й беше вързано в кърпа — че ти е завъртяла главата. Не виждах друго място, откъдето би могла да черпи идеите си, освен от теб. Не бях сигурен какво бих могъл да направя в такъв случай, освен да ти вървя по акъла, докато не съм в състояние да предам случая на експерти от по-високо ниво на Бариар. Ако оцелеех. Не знаех колко бързо ще проумееш що за човек е тя.
— О, веднага — повдигна рамене Грегор. — Същата гладна усмивка, каквато имаше Вордроза. И около дузина по-безобидни канибали след него. Вече мога да подуша жадния за власт ласкател от хиляда километра.
— Предавам се. Ти си моят учител по стратегия — ръката на Майлс направи коленопреклоннически жест. — Знаеш ли, че ти се спаси сам? Тя щеше да те закара у дома дори и да не се бях появил.
— Не беше трудно — намръщи се Грегор. — Всичко, което се искаше от мен, бе да забравя, че имам някакво лично достойнство. — Майлс улови погледа на Грегор. Очите му бяха безжизнени и в тях не си личеше никакъв възторг.
— Не можеш да мамиш един честен мъж — неуверено каза Майлс. — Или жена. Какво щеше да правиш, ако те беше откарала у дома?
— Зависи — погледът на Грегор се зарея нанякъде. — Ако беше успяла да те убие, предполагам, че щях да заповядам да я екзекутират. — Когато излязоха от тръбата на асансьора, Грегор погледна назад.
— Така е по-добре. Може би… може би има начин да й дадем някаква добра възможност.
Майлс премигна.
— На твое място бих проявил изключителна предпазливост за това, дали изобщо да се даде възможност на Кавило. Дори и косвена. Заслужава ли я? Проумяваш ли какво става? Колко хора е предала тя?
— Донякъде. И все пак…
— Все пак, какво?
Гласът на Грегор беше толкова тих, че едва се долавяха думите му.
— Иска ми се да беше истинска…
— …Това е настоящата тактическа ситуация в Центъра и Вервейн според информацията, с която разполагам — приключи своето представяне на фактите Майлс. Двамата бяха сами в съвещателната зала на „Ариел“, Мейхю стоеше на пост в коридора. Майлс беше започнал краткото си изложение веднага щом Елена докладва, че въпросът с неприятелските сили на борда е бил успешно разрешен. Беше отделил време само колкото да се измъкне от непригодната за размерите на тялото му екипировка и да се преоблече в сивата униформа на Дендарии. Екипировката беше заета набързо от същата жена, която му беше услужила с униформата си при пристигането му и инсталациите й по необходимост бяха останали несвързани.
Майлс натисна бутона за пауза и холографското изображение, което се издигаше в средата на масата, замръзна неподвижно. Де да можеше по същия начин, с едно докосване на клавиша, да задържи и времето, и ужасния устрем на събитията.