— Хм — каза Грегор. — Да. Капитан Унгари, назначавам официално младши лейтенант Воркосиган за наш офицер за свръзка с Дендарии. На моя лична отговорност. Това би трябвало да е достатъчно дори и за вас.
— Не съм аз човекът, който определя кое е достатъчно и кое не, сир!
Грегор се поколеба за момент.
— В такъв случай за доброто на Бариар. Този довод е достатъчен дори и за Саймън. Да вървим, капитане.
— Сержант Овъролт — добави Майлс, — вие ще бъдете личен телохранител и ординарец на императора до второ нареждане.
Видът на Овъролт говореше за всичко друго, но не и за удовлетворение от това повишение.
— Сър — прошепна той на Майлс, — не съм изкарал курса за повишаване на квалификацията!
Той имаше предвид задължителния курс на Саймън Илиян за имперската стража, който той лично провеждаше, и който придаваше на телохранителите на Грегор специфичния твърд блясък на наточен бръснач.
— Тук всички имаме подобни проблеми, сержант. Повярвайте ми — измърмори в отговор Майлс. — Направете всичко, което е по силите ви.
Залата за тактически операции на „Триумф“ беше оживена от активна дейност. Столовете пред всички пултове бяха заети. На всички екрани светеха изображения и данни за движението на корабите и промените в тактическите действия на флотилията. Майлс стоеше до Тънг и се чувстваше двойно излишен. Той си спомни една шега от академията. Правило първо: Можете да отхвърлите решението на тактическия компютър само в случай, че знаете нещо, което той не знае. Правило второ: Тактическият компютър винаги знае повече от вас.
И това ми било сражение! Тази тиха зала, водовъртежът от светлини, тапицираните столове! Може би безпристрастната изолация беше добра за командващия. Сега ударите на сърцето му бяха равномерни. Информационната лавина в една зала за тактически операции с такъв капацитет би могла да доведе до претоварване, вследствие на което умът просто да откаже. Разбира се, ако допуснеш лавината да те затрупа. Целият номер беше в това да подбираш важното и никога, никога да не забравяш, че картата си е карта, а не самата територия.
Работата му тук, напомни си Майлс, не беше да командва. Работата му беше да гледа как командва Тънг и да се учи. Да усвои начини на мислене, които бяха алтернатива на стандартите на Бариарската академия. Според правилата законното право на Майлс да взема собствени решения или да отхвърля решенията на Тънг щеше да настъпи само в случай, че някаква външна стратегическа или политическа необходимост вземе връх над вътрешната тактическа логика. Майлс се молеше на Господа да не допуска възникването на такова събитие, защото неговото по-кратко и по-грозно наименование беше предателство на собствените войски.
Вниманието на Майлс се изостри, когато на входа на прехода, подобно на премигване на светлинка, се материализира малък разузнавателен кораб. На тактическото изображение той представляваше малка точица розова светлинка в центъра на бавно движещия се въртоп на мрака. На видеоекраните се виждаше изящен кораб на фона на неподвижните далечни звезди. От гледната точка на обвития от всевъзможни кабели пилот корабът беше някакво странно продължение на собственото му тяло. В трето видео-изображение той беше сбор от телеметрични показания, нумерология, някакъв платоничен идеал. „Кой е истинският? Всички. Нито един от тях.“
— „Шаркбейт-1“ докладва на „Флотилия-1“ — чу се гласът на пилота от конзолата на Тънг. — Имате на разположение десет минути. Бъдете готови за приемане на излъчване с висока степен на концентрация.
— Флотилията започва осъществяването на скока. Придържайте се стриктно към номерацията.
Първият кораб на Дендарии, който стоеше в очакване близо до прехода, направи маневра, блесна ярко на изображението на тактическата карта (въпреки че в изображението му на видеоекраните не се долавяше никаква промяна) и изчезна. Той беше последван от друг кораб след трийсет секунди — доста малка разлика според изискванията за безопасност, на която трябваше да отговаря времевата разлика между два поредни скока. Ако два кораба направеха опит да се материализират отново след скок на едно и също място и по едно и също време, резултатът щеше да е само една голяма експлозия.
Когато телеметричните данни на излъчването от „Шаркбейт“ бяха обработени от компютъра, образът се завъртя така, че тъмният водовъртеж, който представляваше (но в никакъв случай не изобразяваше реално) космическия преход, внезапно се превърна в огледалния си образ — фунията на изхода на прехода. Петънцата и линиите отвъд нея представляваха летящите, маневриращи, стрелящи, отбягващи атаките кораби: ожесточените действия при станцията на Вервейн от страна на прехода, където Майлс беше оставил Грегор, както и нападащите сетагандци. Най-после картина от мястото, към което се бяха отправили. Все лъжи, разбира се. При предаването информацията остаряваше с минути.