— „Шаркбайт 3“. Докладвам — резкият тон на гласа се извиси над всички останали комуникационни канали и накара Майлс да подскочи в стола си. — Освободете прехода! Пристига помощ.
— Не сега — изръмжа Тънг, но започна бързо преструктуриране на разгърнатите сили на Дендарии по начин, който да запази ограниченото пространство пред изхода на прехода от отломки, ракети, вражески огън и най-вече от противниковите кораби, съоръжени с имплозионни пики на борда. Корабите на Сетаганда, чието разположение позволяваше бърза реакция, застанаха нащрек. Движението на корабите на Дендарии ги разколеба със своето послание за настъпващи промени. Дендарии може би се оттеглят… може би се отваря някаква щастлива възможност за постигане на лека победа.
— Какво, по дяволите, е това! — възкликна Тънг, когато на изхода на прехода се появи нещо огромно и за момента неразгадаемо, и мигновено започна да се ускорява. Той извика показанията на монитора си. — Прекалено е голямо, за да бъде толкова бързо. Прекалено е бързо, за да е толкова голямо.
Майлс разпозна енергийната характеристика дори преди на видеоекрана да се появи изображение.
— Това е „Принц Серж“. Нашите бариарски имперски подкрепления току-що пристигнаха — той замаян си пое дъх. — Нали ти обещах…
Тънг изпсува ужасно, като израз на чисто естетическо възхищение. „Принца“ беше последван от други кораби: аслъндски, полианската военна флота, които бързо се разгръщаха в нападателен строй.
Вълната, която премина през редиците на Сетаганда, беше като безмълвен вик на ужас. Един въоръжен с имплодер кораб на Сетаганда смело се спусна към „Принц Серж“, за да открие, че имплозионните пики на „Серж“ са били усъвършенствани и обсегът им превъзхожда три пъти далекобойността на оръжията на Сетаганда едва когато беше буквално срязан на две. Това беше първият фатален удар.
Вторият — призив към агресорите от Сетаганда да се предадат, или ще бъдат унищожени — дойде от комуникационните канали от името на Съюзническата флота на Хийгън и обединеното командване — император Грегор Ворбара и адмирал граф Арал Воркосиган.
В първия момент Майлс помисли, че Тънг ще припадне. Кай си пое въздух застрашително и изрева с възхищение:
— Арал Воркосиган! Тук? Майка му стара! — и прошепна съвсем лекичко: — Как ли се го примамили отново на служба след оставката му? Може би ще успея да се срещна с него!
Побърканият на тема военна история Тънг беше един от най-фанатичните привърженици на баща му, спомни си Майлс, и ако не се вземеха твърди мерки да спре, можеше да дрънка с часове за всяка известна подробност от ранните кампании на бариарския адмирал.
— Ще видя какво мога да уредя — обеща Майлс.
— Ако можеш да уредиш това, синко… — Тънг се откъсна с усилие от любимото си хоби — изучаването на военната история, и се завърна към това, което всички смятаха, че му се удава — да я твори.
Корабите на Сетаганда отстъпваха. В началото панически се отцепваха отделни съдове. Малко по-късно цели групи от кораби се опитваха да проведат едно що-годе организирано отстъпление. „Принц Серж“ и останалите кораби от съюзническата флота на Хийгън не изгубиха и една милисекунда и мигновено ги последваха, нарушавайки стройността на бойните им редици и унищожавайки изоставащите кораби. В следващите часове оттеглянето се превърна в истинско бягство, когато окуражени, корабите на Вервейн напуснаха високите планетарни орбити, които до момента защитаваха, и се присъединиха към атаката. Страхът за домовете им, който Сетаганда беше внушила на вервейнци, ги правеше безмилостни.
Нарядите за почистване на отломките, ужасните проблеми с контролните системи, оказването на помощ на пострадалите от екипажите… Майлс беше така погълнат от работата, че му бяха необходими няколко часа, за да проумее постепенно, че за флотилията Дендарии войната е приключила. Бяха си свършили работата.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Преди да напусне залата за тактически операции, Майлс благоразумно се свърза със службата за сигурност на „Триумф“ и провери докъде са стигнали с арестите на избягалите затворници. Липсваха и все още не се знаеше нищо за Озер, капитана на „Перигрин“, други двама, верни на Озерани офицери, командващ Кавило и генерал Метцов.