— Какви са последните новини след прекратяването на огъня? — попита Майлс.
— Сетагандските кораби, които не се върнаха там, откъдето са дошли, имат повреди в корпусите, контролните системи или пък пилотите им са пострадали. Или и трите. Разрешаваме им да отстранят две от повредите и ги отпращаме със символични екипажи на борда. Останалите не могат да бъдат спасени. По мои пресмятания контролираният търговски трафик може да бъде възобновен след шест седмици.
Майлс поклати глава.
— Значи така завършва Петдневната война. Нито веднъж не видях сетагандец лице в лице. Всички тези усилия, това кръвопролитие — само за да се върнем към status quo ante.
— Не е така за всички. Много от висшите сетагандски офицери бяха отзовани в столицата на Сетаганда, за да обяснят „своеволните си действия“ на своя император. Очаква се, че извиненията им ще имат фатален край.
— Изкупление за провала им — изсумтя Майлс. — „Своеволни действия“. Има ли изобщо някой, който да вярва в това? Защо въобще си правят труда?
— Деликатност, момчето ми. На отстъпващия противник трябва да се предложи цялото достойнство, което той може да си позволи. Само не го оставяй да си позволява много.
— Доколкото разбирам, проявявате деликатност и към полианците. През цялото време очаквах, че Саймън Илиян ще се появи лично да ни прибере нас, изгубените момченца у дома.
— Той много искаше да дойде, но и дума не можеше да става и двамата да напуснем Бариар по едно и също време. Версията, с която прикривахме отсъствието на императора, беше толкова разклатена, че можеше да се сгромоляса всеки момент.
— Между другото как се оправихте с този проблем?
— Избрахме един млад офицер, който много прилича на Грегор, казахме му, че срещу императора се готви покушение и той трябва да изиграе ролята на стръвта. Господ да го поживи, съгласи се веднага. Той и неговата охрана, на която беше представена същата версия, си отживяха през следващите няколко седмици във Воркосиган Сърло. Похапваха само най-отбрани блюда, но за съжаление ги измъчваше стомашно разстройство. Най-накрая го изпратихме на полево учение, защото натискът от запитвания от столицата ставаше непоносим. Сигурен съм, че скоро ще се досетят, ако вече не са се досетили, но сега Грегор е при нас и можем да дадем каквито си пожелаем обяснения за случая. Каквито той пожелае. — За миг граф Воркосиган се намръщи, но личеше, че не е съвсем недоволен.
— Бях изненадан — каза Майлс, — макар и много щастлив, че придвижихте силите си през Пол толкова бързо. Боях се, че няма да ви разрешат да преминете, докато Сетаганда не влезе в Центъра, а тогава щеше да е прекалено късно.
— Да. Е, това е другата причина, поради която сега съм тук вместо Саймън. Като министър-председател и бивш регент имах всички основания да направя официално държавна визита на Пол. Излязохме с кратък списък на петте дипломатически отстъпки, за които полианците настояват пред нас от години и го предложихме за съдържание на дневния ред. Тъй като всичко беше много официално, честно и открито, за нас беше напълно уместно да съчетаем визитата ми с импровизирани обиколки из „Принц Серж“, просто са се възползвали от моето посещение, за да огледат новия ни кораб. Бяхме в орбита около Пол и кръстосвахме нагоре-надолу със совалките по приеми и коктейли (ръката му несъзнателно разтриваше корема, като да предотврати зараждаща се болка), а аз все още правех отчаяни опити да договоря преминаването ни, без да се налага да застреляме някого, когато пристигна новината за изненадващата атака на Сетаганда срещу Вервейн. След това процедурата за получаване на разрешение за преминаване внезапно беше ускорена. А бяхме само на дни, не на седмици път от мястото на бойните действия. По-трудна и деликатна работа беше да убедим Аслънд да забравят за традиционните си противоречия с Пол. Грегор ме удиви с начина, по който се справи с тази задача. Вервейн не представляваха никаква трудност, тъй като вече бяха изключително заинтересовани от намирането на съюзници.
— Чувам, че сега Грегор е доста известен на Вервейн.
— Сигурно и в момента го приветстват в столицата им. — Граф Воркосиган погледна часовника си. — Изгубили са си ума по него. Това, че го оставих да командва оръдие в залата за тактически операции на „Принц Серж“, май ще се окаже по-добра идея, отколкото смятах първоначално. Единствено от гледна точка на дипломацията, разбира се. — Граф Воркосиган изглеждаше съвсем разсеян.