„Кариерата ми…“ В гърдите му се надигна клаустрофобична вълна на паника, като на човек, който си е заклещил главата в тръба и не може да я измъкне. Невропарализаторът трепереше съвсем леко в ръката му. Над параболичния рефлектор виждаше Бон, който стоеше ням, вече твърде премръзнал, дори за да спори. В групата на голите мъже започнаха да побеляват уши, пръсти и крака. Един от мъжете се сви в тръпнещо кълбо, но не направи никакво движение, за да оцелее. Дали непреклонността на Метцов вече не се беше посмекчила?
В момент на лудост през съзнанието на Майлс премина видението как сваля с палец предпазителя и застрелва Метцов. А после какво? Да изпозастреля и новобранците? Не би било във възможностите му да се справи с всички, преди те да го застрелят.
„Може би съм единственият войник под трийсет тук, който някога е убивал враг. В битка или не.“ Новобранците можеше да открият огън от невежество или от чисто любопитство. Не знаеха достатъчно, за да не го направят. „Това, което направим през следващия половин час, ще се повтаря отново и отново в главите ни, докато не престанем да дишаме.“
Можеше да опита да не прави нищо. Просто да следва заповедите. Докъде можеше да затъне, ако просто следваше заповедите? Всеки командир, с когото някога се е съгласявал… Не! Трябваше да следва заповедите, но по-добре. „Дали ако просто се подчиняваш сляпо, твоята корабна служба ще ти хареса, младши лейтенант Воркосиган? Ти и твоята глутница замръзнали духове. Поне никога няма да си сам…“
Все още с оръжието в ръка Майлс се промъкна назад, извън погледа на Метцов и новобранците. В очите му засмъдяха сълзи и замъглиха погледа му. От студа е, без съмнение.
Той седна на земята. Свали ръкавиците и ботите си. Остави шубата си да падне на земята и съблече ризата си. Постави панталона си и термалното бельо върху купа и внимателно положи невропарализатора върху тях. Пристъпи напред. Усещаше скобите на краката си като ледени висулки, които се забиват в прасците му.
„Мразя мирния протест. Наистина, наистина го мразя.“
— Какво по дяволите си мислиш, че правиш, младши лейтенант — изръмжа Метцов, когато Майлс изкуцука покрай него.
— Ще разтуря това тук, сър — с твърд глас отвърна Майлс. Дори и сега някои от треперещите техници се отдръпнаха от него като че ли деформациите му можеха да са заразни. Все пак Патас не се отдръпна. Нито пък Бон.
— Бон опита този блъф. Сега съжалява. Няма да стане и при теб, Воркосиган — гласът на Метцов също трепереше, обаче не от студа.
„Трябваше да кажете «младши лейтенант»“. Какво има в едно име? Майлс видя как този път новобранците се слисаха. През строя им сякаш премина вълна. Не, при Бон не се беше получило. Майлс сигурно беше единственият човек тук, при когото подобна индивидуална намеса можеше да даде резултат. Зависи колко далече беше отишъл Метцов до момента.
Сега Майлс заговори както заради Метцов, така и заради новобранците:
— Възможно е, макар и да е малко вероятно, военното контраразузнаване да не разследва смъртта на лейтенант Бон и хората му. Може да фалшифицирате архива, да заявите, че е някакъв инцидент. Аз обаче ви гарантирам, че Имперска сигурност ще разследва моята смърт.
На лицето на Метцов се изписа особена усмивка.
— Представи си, че не останат свидетели, които да се оплачат?
Сержантът на Метцов изглеждаше толкова непреклонен, колкото и господарят му. Майлс си помисли за Ан. Пияния Ан. Тихия Ан. Какво е видял Ан преди много време, когато на Комар е вилнеела лудостта? От кой вид оцеляващи свидетели е бил? Вероятно от виновните?
— С-с-с-съжалявам, сър, но аз виждам поне десет свидетели зад тези невропарализатори. — Сребристите параболи от този нов ъгъл изглеждаха огромни, като сервизни чинии. Смяната на гледната точка действаше невероятно проясняващо. Вече нямаше никакви двусмислия. — Или предлагате да екзекутирате наказателния си взвод, а след това да се застреляте? — продължи Майлс. — Имперска сигурност ще изцеди душата на всички наоколо. Не можете да ме накарате да млъкна. Жив или мъртъв ще свидетелствам. От моята уста, или от вашата, или пък от техните — ще свидетелствам.
По тялото на Майлс пробягаха тръпки. Удивително какъв беше ефектът от този просто нищожен повей на вятъра при тази температура. Той се опита да не допусне гласът му да затрепери, за да не би студът да бъде взет за страх.