Измина един час. Колко още оставаха?
Опита се да почете, но не успяваше да се концентрира и остана така — седнал в най-удобния стол, със затворени очи, представяйки си, че тази херметически затворена камера, която нямаше дори прозорци, е каюта на борда на космически кораб. Отвъд.
Две вечери по-късно Майлс седеше в същия стол и смилаше тежката вечеря от кафетерията. На вратата се позвъни.
Майлс се сепна и провлачи крака, за да отвори. Едва ли беше наказателният взвод, въпреки че човек никога не знае.
При вида на офицерите с твърди лица и парадни униформи със знака на Имперска сигурност, които стояха в очакване, Майлс почти промени предположението си за наказателния взвод.
— Извинете ме, младши лейтенант Воркосиган — измърмори формално единият от тях и се шмугна покрай Майлс. Вътре пусна сканера си и започна да проверява помещенията. Майлс премига, след това видя кой стои в коридора зад тях, и изпусна едно разбиращо: „Аха“. Още при първия поглед на мъжа със сканера, Майлс вдигна послушно ръце и се обърна, за да бъде претърсен.
— Чисто е, сър — доложи мъжът със сканера. Майлс беше сигурен, че е така. Тези момчета никога не претупваха работата си, дори и в сърцето на самата ИмпСи.
— Благодаря. Оставете ни, ако обичате. Можете да почакате тук навън — проговори третият мъж. Офицерите от ИмпСи кимнаха и застанаха мирно от двете страни на вратата на Майлс.
Тъй като и двамата носеха парадни офицерски униформи, Майлс отдаде чест на третия мъж, който отвърна на поздрава му, въпреки че по униформата на посетителя му не се забелязваха нито отличителни знаци за ранг, нито за войскова принадлежност. Беше слаб, среден на ръст, с тъмна коса и наситени лешникови очи. На сериозното младо лице, на което липсваха характерните весели бръчици, се изви мимолетна усмивка.
— Сир — официално се обърна към него Майлс.
Император Грегор Ворбара отметна глава, а Майлс заключи вратата пред дуета от ИмиСи. Високият млад мъж се отпусна леко.
— Здрасти, Майлс.
— Здрасти… ъ-ъ… — Майлс протегна ръка към фотьойлите. — Добре дошъл в скромното ми жилище. Микрофоните работят ли?
— Помолих да ги изключат, но не бих се изненадал, ако Илиян пристъпи заповедта ми за мое собствено добро. — Грегор направи гримаса и последва Майлс. От пластмасовата торбичка, която носеше в лявата си ръка, се разнесе приглушен звън. Той се тръшна в по-големия стол — този, който Майлс току-що беше освободил — и се облегна назад. Провеси единия си крак от страничната облегалка и въздъхна уморено, сякаш не му достигаше въздух. Протегна торбичката.
— Ето. Изискана упойка.
Майлс я взе и надникна вътре. Две бутилки вино. Господи! И то вече изстудени.
— Благословен да си, синко. Вече дни мечтая да се напия. Как се досети? Всъщност как влезе тук? Мислех, че съм в изолиран затвор. — Майлс сложи едната бутилка в хладилника, намери две чаши и издуха праха от тях.
— Трудно могат да ме задържат навън — сви рамене Грегор. — Ставам все по-добър в изкуството да настоявам. Въпреки че Илиян трябваше да се убеди, че личното ми посещение е наистина лично. Можеш да се обзаложиш за това. И мога да остана съвсем за кратко — раменете на Грегор се приведоха, притиснати от стриктното разписание. — Освен това, религията на майка ти предвижда някаква си добра карма за посещение при затворник и болен, а чувам, че ти си и двете едновременно.
Аха, значи майка му е осведомила Грегор. Трябваше да се досети по личния етикет на Воркосиган на бутилките вино. Божичко, беше пратила от доброто. Той престана да люлее бутилката и я понесе с по-голям респект. Майлс беше вече достатъчно самотен, за да се чувства повече признателен, отколкото потиснат от майчинската намеса. Той отвори бутилката, наля и както изискваше етикета на Бариар, отпи първи. Амброзия. Той се просна в другия фотьойл в почти същата поза като Грегор.
— Както и да е, радвам се да те видя!
Майлс съзерцаваше своя стар приятел в игрите. Ако бяха малко по-близки по възраст, двамата с Грегор сигурно щяха да привикнат още повече към ролята на заварени братя. Граф и графиня Воркосиган бяха официални осиновители на Грегор от хаоса и кръвопролитията на Вордарианското претендентство насам. Кохортата от деца беше събрана на бърза ръка по критерия „сигурни другари“: Майлс, Иван и Елена — почти връстници, а Грегор дори и тогава беше тържествен и толерантен в игрите, може би не съвсем подходящи за възрастта му.