— Какво, нима молиш един затворник на ИмпСи да спаси друг? — лешниковите очи на Грегор излъчваха ирония. — И за мен е трудно да пристъпвам ограниченията на своя безусловен Имперски закон. Баща ти и Илиян ми висят на врата като два оглавника — той събра ръце и илюстрира думите си.
Тази стая им действа на подсъзнанието, реши Майлс. Грегор също чувстваше ефекта от нея.
— Бих ти помогнал, ако можех — добави Грегор извинително, — но Илиян съвършено ясно ми даде да разбера, че не иска да се появяваш на хоризонта. Във всеки случай, поне за известно време.
— Време — Майлс преглътна последното си вино и реши, че ще е по-добре да не си налива повече. — Колко време? По дяволите! Ако скоро не започна да върша нещо, ще бъда първият документиран случай на спонтанно самозапалване на човек. — Той показа среден пръст на тавана. — Не искам… няма нужда дори да напускам сградата, но могат поне да ми дадат някаква работа. Писар, портиер… Страхотен каналджия съм. Каквато и да е. Татко говори с Илиян да ме назначи в Сигурността — като единствения отдел, в който биха ме взели — трябва да е имал предвид нещо повече от т-та-талисман — наля си отново и отпи, за да спре пороя на думите. Беше казал прекалено много. Проклето вино. Проклето вино.
Грегор, който беше построил малка куличка от чиповете на „Тактикът“, я прекатури с пръст.
— О, талисман не е лоша работа. Ако можеш да я получиш. — бавно разбъркваше купчинката. — Ще видя какво мога да направя. Нищо не обещавам.
Майлс не знаеше дали заради императора, дали заради микрофоните или заради магнетофонните ролки, които вече се въртяха (и бавно смилаха информацията), но след два дни той се оказа назначен като административен помощник на командващия охраната на сградата. Канцеларска работа — съставяне на разписания, ведомости за заплати, осъвременяване на файлове. През първата седмица, докато се обучаваше, работата беше интересна, след това — затъпяваща. Към края на месеца еднообразието и досадата започнаха да му играят по нервите. Лоялен ли беше, или просто беше глупав? Сега Майлс разбра, че часовите също трябваше да стоят по цял ден в затвора. Разбира се, като часови, едно от задълженията му сега беше да се пази да не излезе. По дяволите Илиян! Хитър беше. Никой друг не би могъл да го задържи, ако се реши на бягство. Веднъж намери прозорец и погледна навън. Валеше лапавица.
Щеше ли да се измъкне от тази шибана кутия преди новогодишните празненства? Колко време му трябваше на света, та най-после да го забрави? Ако се самоубиеше, дали щяха да разгласят официалната версия, че е бил застрелян по време на бягство? Какво се опитваше да постигне Илиян? Да го лиши от собствения му разум или просто да лиши отдела си от неговото присъствие?
Измина още един месец. Майлс реши да запълни свободните си от дежурство часове с нещо по-духовно. За целта реши да изгледа всички учебни записи във военната библиотека в строг азбучен ред. Разнообразието беше удивително. Беше особено поразен от трийсетминутен запис, заведен под Х-Хигиена, в който се обясняваше как да си вземем душ. Е, да. Сигурно имаше новобранци от провинцията, които наистина имаха нужда от инструкциите. След няколко седмици беше стигнал до „Л-Лазерна карабина, модел О-67, енергийна верига, поддръжка и ремонт“, когато беше прекъснат от повикване, което му нареждаше да се представи в кабинета на Илиян.
Кабинетът на Илиян почти не се беше променил от последното посещение на Майлс. Същата спартанска камера без прозорци, изпълнена главно от конзолата на компютъра, която приличаше на командно табло на космически кораб. Сега обаче столовете бяха два. Единият от тях беше обещаващо празен. Може би за Майлс този рунд няма да завърши в такава непосредствена близост с килима. Другият стол беше зает от мъж в парадна униформа с капитански петлици и емблемата на Имперска сигурност на яката.
Интересен човек беше този капитан. Майлс го прецени с периферното си зрение, докато уставно си разменяха поздрави с Илиян. Може би на около трийсет и пет години. Изразът на лицето му напомняше ненатрапчивата учтивост на Илиян, но чертите му бяха по-груби. Блед. Лесно можеше да мине за някой дребен бюрократ-домошар. Но този особен вид също така можеше да бъде придобит от дълго време в затвореното пространство на космическите кораби.
— Младши лейтенант Воркосиган, това е капитан Унгари. Капитан Унгари е един от моите галактически оперативни работници. Има десетгодишен опит в събирането на информация за този отдел. Неговата специалност е оценката на военния потенциал.