Унгари удостои Майлс с учтиво кимване, сякаш да потвърди представянето. Непроницаемият му поглед на мига прецени Майлс. Майлс се почуди каква ли би могла да е оценката на шпионина за джуджето във военна униформа пред него и се опита да се поизправи. Нямаше никаква забележима реакция на Унгари при вида на Майлс.
Илиян се облегна във въртящия се стол.
— И така, кажете ми, младши лейтенант, какви са последните ви вести от наемниците Дендарии?
— Сър? — Майлс се олюля назад. Не очакваше, че разговорът ще вземе тази насока… — Аз… напоследък… никакви. Преди около година получих писмо от Елена Ботари — Ботари Джесек, това е цялото име, но то е само лично, ъ-ъ… поздрави за рождения ми ден.
— Това го имам. — кимна Илиян.
„Наистина ли, копеле!“
— И нищо оттогава?
— Не, сър.
— Хм — Илиян размаха ръка в оскъдния въздух. — Седни, Майлс. — Заговори на по-висок глас. Тонът му беше делови. „Най-после нещо по-така?!“ — Хайде да се занимаем с малко астрография. Казват, че географията е майка на стратегията. — Илиян си играеше с един от бутоните на конзолата.
Върху холографския екран се оформиха ярките триизмерни контури на карта на космическите маршрути. Приличаше по-скоро на модел на някаква странна органична молекула, изработен от топчета и клечки от разноцветна светлина. Топчетата представляваха космическите кръстовища в териториалния космос на отделните планети, а клечките космическите преходи през които се осъществяваха скоковете между тях. Беше схематична и информацията в нея изглеждаше твърде сбита. Илиян заби пръст в участък от червени и сини искри, разположен в центъра на едно празно топче, от което под налудничави ъгли излизаха четири клечки. И четирите водеха към други сложни топчета. Напомняше на крив келтски кръст.
— Познато ли ти изглежда?
— Това в средата е центърът Хийгън, нали, сър?
— Добре — Илиян му подаде дистанционното управление. — Направете стратегическа анализ на центъра Хийгън, младши лейтенант.
Майлс прочисти гърлото си.
— Това е система с двойна звезда, няма обитаеми планети. Няколко станции и енергийни сателити и почти никакви причини човек да се застои. Както много от другите връзки, обслужващи проходите, стойността й идва от това, което е около нея. В този случай — четири допирни точки с териториален космос на населени планети. — Докато говореше, Майлс усилваше яркостта на всяка част от образа, за да подчертае думите си.
— Аслънд. Аслънд е cul-de-sac, като Бариар. Центърът Хийгън е единствената й врата към по-голямата галактическа мрежа. Хийгън е така жизнено необходим за Аслънд, както Комар е за нас. Сборът Джаксън. Центърът Хийгън е само един от петте изхода от териториалния космос на Джаксън. Да оставим настрана твърденията, че са изследвали половината галактика. Това са лъжи. Вервейн. Вервейн има два изхода — един към центъра и един в секторите за преход, контролирани от Сетагандската империя. И четвърто, разбира се, нашият добър съсед, планетата и републиката Пол. Която на свой ред се свързва с нашата собствена многопреходна Комар. Освен това през Комар е единственият ни преход, който дава възможност за скок по права линия към сектора на Сетаганда. Този преход е бил или строго контролиран, или направо затварян за движението на сетагандски съдове още откакто сме го завладели. — Майлс вдигна очи към Илиян. Надяваше се, че е на прав път. Илиян погледна Унгари, който си позволи леко да повдигне вежди. Какво ли означаваше пък това?
— Стратегията на космическите преходи — промърмори Илиян. Той се вгледа в блещукащата схема. — Четирима играчи на една дъска. Трябва да е просто… Все пак — Илиян протегна ръка за дистанционното и седна с въздишка. — Хийгън е повече от потенциална точка на задръстване за четирите прилежащи му системи. Двайсет и пет процента от нашия собствен търговски трафик преминава оттам, през Пол. И макар че Вервейн е затворен за военни съдове на Сетаганда, така както и Пол е затворен за нашите, Сета осъществяват важен цивилен обмен през същия преход и навън покрай Сбора Джаксън. Ако нещо, например война, блокира Хийгън, Сетаганда ще бъде почти толкова ощетена, колкото и ние. И все пак, след години взаимна незаинтересованост и пълен неутралитет, този празен регион изведнъж се оживява от нещо, което мога да определя само като надпревара във въоръжаването. И четирите съседа, изглежда, трупат военен потенциал. Пол увеличава въоръженията си на всичките си шест станции за скок в посока към центъра. Дори изтеглиха част от силите си, разположени откъм нашата страна. Намирам това за изненадващо, като се има предвид, че Пол са изключително предпазливи към нас, откакто завзехме Комар. От своя страна консорциумът на Сбора Джаксън прави същото. Вервейн използват наемническа флота, наречена „Рейнджърите на Рандал“. Цялата тази активност предизвиква лека паника на Аслънд, чийто интереси в центъра Хийгън по очевидни причини са най-критични. Тази година хвърлят половината от военния си бюджет за изграждането на главна станция — по дяволите, летяща крепост, за контролиране на пунктовете за скок. А за да закърпят положението, докато се подготвят, и те са наели оръжия. Може да ги познаваш. Наричаха се „Независима наемническа флотилия на Дендарии“ — Илиян спря и повдигна едната си вежда, наблюдавайки реакцията на Майлс.