Очите й уловиха запленения взор на Майлс. Брадичката й се повдигна и тя на свой ред се взря студено в него.
— Виктор Рота? — гласът го накара да подскочи.
— А-а… господин Лига? — осмели се да отговори Майлс, като се извърна. Бледи заешки черти, издадена устна, черна коса — това бе човекът, който твърдеше, че желае да подобри въоръжението на охраната на своя астероиден рудодобив. Как и откъде Унгари го беше изнамерил? Майлс не беше сигурен, че иска да знае.
— Уредил съм самостоятелна стая, за да поговорим — усмихна се Лига и кимна към входа на близкия жилищен отсек. — Е — добави той, — сякаш всички правят бизнес тази сутрин. — Той посочи с глава триото на другия край — вече квартет, който се отдалечаваше. Двата края на шарфа се вееха като знаменца, след бързо пристъпващата блондинка.
— Коя беше тази жена? — попита Майлс.
— Не зная — отвърна Лига. — Но този, след когото вървят, е главната ви конкуренция тук. Агентът на Посредническа къща „Фел“, експерти на Джаксън по въоръженията.
Той имаше вид по-скоро на бизнесмен на средна възраст, поне откъм гърба.
— Пол допуска Джаксън да оперират тук? — запита Майлс. — Мислех, че напрежението е високо.
— Между Пол, Аслънд и Вервейн, да — каза Лига. — Но консорциумът Джаксън открито прокламира неутралитет. Извличат полза от всичко. Впрочем тук не е най-доброто място да говорим за политика. Да вървим, а?
Точно според очакванията на Майлс, Лига го въведе в иначе явно необитавана стая, сега специално наета за случая. Майлс започна заучената си тирада. Декламацията си за ръчните оръжия прекъсваше с брътвежи за наличен инвентар и дати за доставка.
— Смеех да се надявам — каза Лига, — че ще се намери нещо… малко по-авторитетно.
— Разполагам с още мостри на борда на моя кораб — обясни Майлс. — Не исках да затруднявам митницата на Пол с тях. Чрез видеото обаче можете да направите един цялостен преглед.
Майлс демонстративно извади справочниците за мощните оръжия.
— Този видеоматериал е само с образователна цел, разбира се, понеже законът не позволява оръжия от такъв ранг да се притежават от частно лице в териториалния космос на Пол.
— В космоса на Пол, да — съгласи се Лига. — Но законите на Пол не действат в центъра Хийгън. Все още. Всичко, което човек трябва да направи, за да осъществи каквато иска сделка абсолютно законно, е да се измъкне от Пол-6 и да излезе малко извън десетхилядикилометровия обсег за контрол върху трафика. Проблемът е как да се достави стоката обратно в териториалния космос на Пол.
— Трудните доставки са един от моите специалитети — увери го Майлс. — Срещу малко отгоре, разбира се.
— М-м… добре — Лига щракна едно копче, за да превърти видеокаталога. — Тези високоенергийни плазмени дъгомети, ами… какви са в сравнение с невроразрушителите от ранга на артилерийските системи?
Майлс сви рамене.
— Зависи изцяло от това дали искате да унищожите само хора, или хора и собственост едновременно. Мога да ви предложа много добра цена за невроразрушителите. — Той назова цифра в полиански кредити.
— Наскоро получих по-добра оферта за устройство със същата мощност — спомена Лига нехайно.
— Обзалагам се, че е така — Майлс се ухили. — Отрова — един кредит, противоотрова — сто кредита.
— Това пък какво трябва да означава? — попита Лига подозрително.
Майлс обърна ревера си и като прокара палец надолу по вътрешната страна измъкна миниатюрната видеотаблетка.
— Вижте това — той я постави във възпроизвеждащото устройство. Една фигурка оживя и направи пирует. От главата до върховете на пръстите на краката беше облечена в нещо блестящо, приличащо на плътно прилепнал но кожата тюл.