— Вероятно да говори с мен — каза Майлс. — Проклет да съм, ако и аз не искам да говоря с него.
— Доколко добре го познавате? — попита Овъролт подозрително, вперил поглед в образа на Кодак.
— Не много — призна Майлс. — Изглеждаше способен подофицер. Познаваше снаряжението си, поддържаше хората си в постоянно движение, удържаше позициите си под обстрел.
В интерес на истината — като се връщаше назад в мислите си — контактите на Майлс с този човек винаги бяха кратки, все по работа… но някои от онези минути бяха критични в дивата несигурност на боя. Дали странният гъдел в стомаха на Майлс бе наистина достатъчна мярка за сигурност по отношение на един човек, когото не беше виждал почти четири години?
— Ще го сканираш, естествено. Но нека го пуснем и да видим какво иска.
— Както заповядате, сър — отвърна Овъролт равнодушно.
— Заповядвам.
Кодак не изглеждаше засегнат от това, че го сканират. Носеше само един регистриран стънер. Но си го биваше и в ръкопашен бой, припомни си Майлс — едно оръжие, което никой не можеше да конфискува. Овъролт го съпроводи до малката каюткомпания (пардон! — бетианците биха я нарекли „стая за отмора и възстановяване“).
— Господин Рота — Кодак кимна. — Ъ-ъ… надявах се, че ще можем да поговорим тук насаме. — Той колебливо погледна Овъролт. — Или вие замествате сержант Ботари?
— В никакъв случай. — Майлс даде знак на Овъролт да го последва в коридора и проговори едва когато вратите с лека въздишка се затвориха.
— Мисля, че притеснявате с присъствието си, сержант. Ще имате ли нещо против да чакате отвън? — Майлс не уточни кого точно Овъролт притеснява. — Можете да наглеждате монитора, разбира се.
— Безразсъдна идея — намръщи се Овъролт. — Ами ако ви нападне?
Майлс нервно барабанеше с пръсти по шева на панталона си.
— Не е изключено. Но предстои да се отправим към Аслънд, където според Унгари са заели позиции Дендарии. Той може да притежава полезна информация.
— Ако казва истината.
— Дори лъжите понякога говорят. — С този съмнителен аргумент Майлс се вмъкна в каюткомпанията, изоставяйки Овъролт.
Той кимна на своя посетител, който вече се беше настанил на една маса.
— Ефрейтор Кодак.
Лицето на Кодак светна.
— Вие наистина си спомняте?!
— О, да. Ами, а-а… още ли сте с Дендарии?
— Да, сър. Сега съм сержант Кодак.
— Много добре. Не съм изненадан.
— И, м-м… с наемниците Озерани.
— Така значи. Дали това е добре или не, тепърва ще се разбере.
— За какъв се представяте, сър?
— Виктор Рота, търговец на оръжие.
— Това е добро прикритие — отвърна трезво Кодак, като кимна.
Майлс се опита да зададе следващия си въпрос възможно най-непринудено и се зае да налива кафе.
— Та какво правите на Пол-6? Мислех, че флотилията е наета на Аслънд.
— На станцията на Аслънд тук в центъра — поправи го Кодак. — Само на два дни полет е напряко през системата. Поне това, което до момента е изградено. Държавни предприемачи… — той поклати глава.
— Изостанали от графика и в преразход?
— Познахте — той пое кафето, без да се колебае, задържа го в сухите си ръце и сръбна една глътка. — Не мога да остана дълго. — Доизпи чашата си на един дъх. Сложи я на масата. — Сър, мисля си, да не би да съм ви направил лоша услуга. Бях толкова изумен като ви видях там… Както и да е. Вие на път обратно към флотилията ли сте?
— Боя се, че не мога да разисквам плановете си.
„Дори и с теб.“
Кодак го прониза с черните си бадемови очи.
— Вие сте си все същият шмекер.
— Вие като изпитан боец, може би предпочитате фронталния сблъсък?
— Не, сър! — Кодак леко се усмихна.
— Хайде, разправяйте. Доколкото разбирам, вие сте — или, ти си един от разузнавателните агенти на флотилията, разпръснати из центъра. Организацията разпаднала ли се е в мое отсъствие?
Всъщност може би половината от настоящите обитатели на Пол-6 бяха шпиони от някакъв ранг, като се има предвид броят на потенциалните участници в тази игра. Да не говорим за двойните агенти — трябваше ли всеки от тях да се брои за двама?
— Защо ви нямаше толкова дълго, сър? — тонът на Кодак беше почти обвинителен.
— Не това беше намерението ми. — Майлс изчакваше. — Известно време бях пленник на… едно място, което по-добре да не описвам. Отървах се едва преди три месеца.
Е, това също беше начин да се опише остров Кирил.
— Вие, сър?! Можехме да ви освободим…
— Не, не можехте — Майлс бе рязък. — Ситуацията беше крайно деликатна. Проблемът бе решен по начин, който ме удовлетворяваше. Но после бях изправен пред… значително прочистване в мои оперативни зони, извън флотилията Дендарии. Съжалявам, но хората не са единственото, което ме занимава. Въпреки всичко, аз съм обезпокоен. Трябваше да науча нещо повече от комодор Джесек.