Грегор го бутна обратно на леглото.
— Успокой се! — каза той шепнешком с ръка на гърдите на Майлс. — И си затвори устата!… По-добре си почини малко. Не изглеждаш много добре.
Всъщност и самият Грегор, седнал на ръба на койката на Майлс, не изглеждаше много добре. Лицето му беше бледо и уморено, покрито с набола брада. Косата му, която обикновено беше подстригана късо, по военному, сега приличаше на заплетен пущинак. В лешниковите му очи се таеше нервност. Майлс преглътна паниката си.
— Името ми е Грег Блийкман — каза императорът.
— Точно сега не мога да си спомня собственото си име — запъна се Майлс. — О, да. Виктор Рота, струва ми се. Но как се оказа…
Грегор разсеяно се огледа наоколо.
— Мисля, че стените имат уши.
— Да. Може би — Майлс заговори малко по-тихо. Мъжът на съседната койка поклати глава с поглед, който казваше: „Господи, спаси ме от тези тъпанари“, обърна се и покри главата си с възглавницата. — Но ъ-ъ… ти по собствено… ъ-ъ… желание ли дойде тук? Сам?
— За съжаление всичко е изцяло мое дело. Спомняш ли си оня път, като се шегувахме да избягаме от къщи?
— Да?
— Ами… — Гретор си пое дъх. — Оказа се наистина лоша идея.
— Не можа ли да го предвидиш?
— Аз… — Грегор спря и погледна към дъното на дългата стая. Един надзирател подаде глава от вратата и изкрещя:
— Пет минути!
— Ох! Мамка му!
— Какво? Какво?
— Идват за нас.
— Кой за кого идва? Какво става, по дяволите? Грегор, Грег…
— Намерих работа на един товарен кораб, но ме стовариха тук. Без да ми платят — бързо обясни Грегор. — Прекараха ме. Нямах и половин марка в джоба. Опитах да намеря нещо на някой отлитащ кораб, но преди да успея, ме арестуваха за скитничество. Законите на Джаксън са налудничави — добави той замислено.
— Знам. И после какво?
— Явно правеха нарочна хайка. Изглежда, някакъв предприемач продава бригади от работници с технически опит на аслъндците за работа на тяхната станция в Центъра, която изостава от плана.
Майлс премигна.
— Робски труд?
— Нещо такова. Номерът е, че когато срокът на присъдата изтече, ще ни освободят на Аслънд. На повечето от тези техници изглежда не им пука особено много. Без заплащане, но ние… те ще получават храна и подслон и ще избягат от джаксънианската сигурност, така че няма да са по-зле, отколкото преди това — безработни и разорени. Повечето от тях изглежда смятат, че евентуално биха могли да си намерят някаква работа на кораби, напускащи Аслънд. Там безпаричието не е чак толкова ужасно престъпление.
— Отвеждат те? — Майлс чувстваше главата си така, сякаш го блъскаха с чукове.
— Веднага, струва ми се.
— Божичко! Не мога да те оставя…
— Но как ме откри тук… — започна на свой ред Грегор и примирено огледа стаята, в която мъжете и жените в сини дрехи с ромот се изправяха на крака. — Трябваше да ме…
Майлс отчаяно се огледа наоколо. Облеченият в синьо мъж на съседната койка сега лежеше на една страна и смръщен ги наблюдаваше. Не беше много висок…
— Ти! — Майлс изпълзя към леглото му и се приведе към него. — Искаш ли да се измъкнеш от тази екскурзия?
— Как? — Мъжът все още изглеждаше отегчен, но като че ли прояви лек интерес.
— Като си продадеш дрехите. И документите. Оставаш на моето място, а аз тръгвам вместо тебе.
Мъжът го изгледа с подозрение.
— Какъв е номерът?
— Няма номер. Имам много пари. Съвсем скоро щях да си платя и да си тръгна оттук — Майлс спря за секунда. — Въпреки че ще трябва и да доплащам за оказване на съпротива при ареста…
Аха — уловката проработи. Мъжът изглеждаше малко позаинтригуван.
— Моля ви! Трябва да отида с… с приятеля си. Веднага. — Брътвежът се усилваше. Техниците се трупаха в далечния край на стаята, при изхода. Грегор се мотаеше зад койката на мъжа.
Мъжът сви устни.
— Не — реши той. — Ако това, заради което си тук, е по-лошо и от тази дупка, не искам да имам нищо общо с него — той се завъртя и седна в леглото. Готвеше се да стане, за да се присъедини към останалите.
Майлс, все още свит на пода, вдигна умолително ръце.
— Моля ви!
Заел идеална позиция, Грегор нанесе удар. С чиста хватка той сграбчи мъжа за гърлото и го прехвърли зад койката си, където не можеха да ги видят. Слава Богу! Бариарската аристокрация все още настояваше за военното обучение на своите издънки. Майлс се изправи със залитане, за да прикрие сцената, която се разиграваше зад койката. От пода се дочуха няколко глухи удара. След няколко мига една синя затворническа куртка се плъзна под койката и се спря в обутите в сандали крака на Майлс. Той клекна и я навлече върху зелената коприна на своето облекло. За щастие, беше му малко големичка. След това се напъха и в широките панталони, които последваха куртката. Шум от бутане, докато тялото на мъжа бъде изтикано и скрито под койката, и Грегор се изправи — леко задъхан и много блед.