Сега Майлс беше офицер от ИмпСи и нищо друго нямаше значение. Клетвата за вярност на ИмпСи беше сигурността на императора. Императорът — обединяващата икона на Бариар. Грегор — неподдаваща се плът, напъхана насила в тази рамка. Икона, плът… кое от тях изискваше безпрекословната му вярност? „И двете. Той е мой. Затворник, бягащ, преследван от Господ знае какви врагове, с мания за самоубийство… И целият мой.“
Майлс преглътна безумния крясък, който напираше в него.
ДЕСЕТА ГЛАВА
След кратък размисъл, който беше възможен сега, когато ехото от шоковата палка отшумяваше, Майлс разбра, че трябва да се скрие. В сегашното си, договорирано положение на роб Грегор щеше да е на топло, нахранен и на сигурно място през целия път до станцията на Аслънд, ако Майлс не го изложеше на опасност. Може би. Майлс допълни списъка си с поуки, извлечени от житейския опит. Нарече го правило 27Б. Никога не вземай ключови тактически решения, докато си под влиянието на конвулсивни контракции, вследствие на електрошок.
Майлс започна огледа на каютата. Космическият съд не беше затворнически кораб. В оригиналния си вид каютата е била замислена като кабина на евтин транспортен кораб, не като подсигурена килия. Празните шкафчета под двете масички бяха прекалено широки и твърде явни за скривалище. Един от панелите на пода беше повдигнат, за да се улесни достъпът до устройства, разположени в пространството между различните равнища, но мястото под него беше студено, тясно, плитко и гъмжеше от енергийни вериги и захранващи гравитационната решетка мрежи… Грубите гласове, които се чуха откъм коридора, помогнаха на Майлс да се реши. Той се промъкна през тясната цепнатина, с обърнато нагоре лице и плътно прибрани към тялото си ръце и издиша.
— Винаги си бил добър на криеница — каза Грегор с възхищение и натисна панела на мястото му.
— Тогава бях по-малък — смутолеви Майлс с притиснатата си уста. Тръбите и разпределителните кутии отдолу сякаш бяха чакали само него и сега потънаха, впиха се в гърба и задника му. Грегор издърпа резетата на вратата и за няколко минути всичко потъна в мрак и тишина. Като в ковчег. Като цвете в хербарий. Какъв биологически екземпляр само. Младши лейтенант в консерва.
Вратата се отвори със съскане. Над тялото на Майлс преминаха стъпки, които го притиснаха още повече. Дали ще забележат глухото ехо от тази част на пода?
— Стани, техник — глас на надзирател към Грегор. Думкания и трясъци при обръщането на матраците и отварянето на вратите на шкафчетата. Да, знаеше си, че шкафчетата няма да свършат работа.
— Къде е той, техник? — По шума от тътрещите се крака, Майлс реши, че сега Грегор е близо до стената, сигурно с извита зад гърба ръка.
— Къде е кой? — попита Грегор мазно. Ясно. Бяха го подпрели на стената.
— Твоето малко приятелче? Мутантчето?
— Оня странния дребосък, дето влезе след мене? Той не ми е приятел. Тръгна си.
Пак шум като от тътрузене.
— Ох! — Току-що ръката на императора беше извита с още пет сантиметра, прецени Майлс.
— Къде може да отиде?
— Не знам! Не изглеждаше много добре. Някой го е обработил с шокова палка. И то скоро! Не исках да се замесвам. Излезе няколко минути преди да потеглим.
Добричкият Грегор. Депресиран, може би, но в никакъв случай глупав. Устните на Майлс се опънаха назад. Главата му беше обърната настрани. Едната му буза опираше в пода над него, а другата беше притисната в нещо, което напомняше домакинско стъргало.
Още думкания.
— Добре де! Тръгна си! Не ме удряйте! Ох!
Нечленоразделно ръмжене откъм надзирателите. Изпращяване на шокова палка. Остро поемане на въздух, тупване на свито тяло върху долната койка.
Гласът на втория надзирател, изпълнен с несигурност:
— Трябва да се е измъкнал на Консорциума, преди да излетим.
— Това си е техен проблем. Но по-добре да претърсим целия кораб, та да сме сигурни. От ареста бяха готови да му отхапят задника на този тук.
— Да хапят задници или с нахапани задници?
— Хм. Не бих се обзаложил.
Обутите в ботуши крака, четири на брой, пресметна Майлс, се отдалечиха към вратата на каютата. Вратата изсъска и се плъзна на мястото си. Тишина.
Щеше да има наистина забележителна колекция от натъртвания, докато Грегор се съвземе достатъчно, за да повдигне капака над него. При всяко свиване на белите си дробове почти успяваше да си поеме половината от необходимия му въздух. Пикаеше му се. Хайде, Грегор…