— Въпрос на желание — Грегор започна да влачи краката си, когато камерата на въздушния шлюз се появи пред тях, — а не по прищявка на шайка… — сега бяха необходими трима души, за да го удържат — проклети селяндури!
Майлс сериозно се отчайваше. „Зарежи проклетото прикритие.“
— Знаете ли — извика топ високо, — момчета, изхвърляте цяло състояние!
Двамата стражи продължаваха да се боричкат с Грегор, но третият се спря.
— Колко голямо?
— Огромно — обеща Майлс. — Ще можете да си купите собствена флота.
Лейтенантът остави Грегор и се приближи до Майлс с изваден нож. Майлс осъзна, че човекът тълкува заповедите на Озер с ужасяваща буквалност, особено когато лейтенантът се опита да хване езика му. Почти успя. Злобният вой на вибрационния нож, наподобяващ жужене на насекомо, избръмча само на сантиметри от носа му. Майлс захапа дебелите пръсти, които се опитваха да бръкнат в устата му и се изви в ръцете на войника. Мрежата, която държеше ръцете му плътно към тялото, изпращя, но да се скъса беше невъзможно. Майлс се притисна назад към чатала на мъжа зад него, който изскимтя от ухапването на силовото поле на мрежата. Хватката около Майлс се разхлаби и той падна на пода, където се претърколи и се сгромоляса върху коленете на лейтенанта. Не беше точно хвърляне от джудо, офицерът повече или по-малко се спъна в него.
Двамата противници на Грегор се бяха разсеяли, както от кървавата варварска гледка, която вибрационният нож вещаеше, така и от безполезната съпротива на Майлс. Те не видяха мъжа, който излезе от един страничен коридор, насочи стънера си и стреля. Стражите се заизвиваха конвулсивно, щом бучащите заряди удариха гърбовете им и се проснаха накуп на палубата. Мъжът, който се бореше с Майлс, се обърна точно навреме, за да посрещне един лъч, насочен право в лицето му.
Майлс се хвърли върху главата на русия лейтенант и го прикова, уви само за секунда, към пода. Изви се, за да го притисне с мрежата, но в същия момент беше отхвърлен настрани. Лейтенантът изпсува. Готвеше се да се впусне в нова атака. Изправи се на едно коляно и се заозърта в търсене на целта, когато Грегор скочи и го ритна в челюстта. Заряд от стънер удари лейтенанта в тила и той притихна.
— Дяволски добра работа — изпръхтя Майлс във внезапната тишина, като се обърна към сержант Кодак. — Не ми се вярва дори да са видели какво ги е цапардосало.
„Значи първия път съм го преценил точно. Не съм изгубил своя нюх за хората. Господ да те поживи, сержанте.“
— И вие двамата не сте толкова зле за хора със завързани ръце — поклати глава Кодак. В безпокойството му се промъкнаха весели нотки. Той се спусна да освободи Майлс от силовото поле на мрежата.
— Какъв отбор — каза Майлс.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бърз тропот на ботуши откъм горния край на коридора привлече вниманието на Майлс. Той изпусна една дълго сдържана въздишка и се изправи. Елена.
Тя беше облечена в офицерската бойна униформа на наемническата флотилия: сиво-бяла куртка с джобове, панталони, ботуши до глезените, които блестяха върху дългите й крака. Все още висока, все още слаба, все още с чиста, бледа кожа и кафяви очи като въглени, с леко гърбав аристократичен нос и продълговата изваяна челюст. „Отрязала си е косата“ — помисли си Майлс, замаян до степен на оглупяване. Нямаше го ослепителния черен водопад, който стигаше до кръста й. Сега косата й беше отрязана около ушите й, само малки тъмни кичурчета очертаваха високите скули, челото и тила: строго, практично, много красиво.
Тя се приближи с широки крачки и огледа Майлс, Грегор и четиримата Озерани.
— Добра работа, Кодак! — Тя коленичи до най-близкото тяло и опипа врата за пулс. — Мъртви ли са?
— Не, само зашеметени — обясни Майлс.
Тя изгледа отворената вътрешна врата на въздушния шлюз с известно съжаление.
— Не мисля, че можем да ги изхвърлим в космоса.
— Нас щяха да ни изхвърлят, но ти си права. Ще трябва да ги скрием някъде, докато се измъкнем — каза Майлс.
— Точно така — изправи се и кимна на Кодак, който се спусна да помага на Майлс да издърпат телата в шлюза. Тя се смръщи при вида на лейтенанта.
— Не че космосът не би се отразил благотворно на някои личности.
— Можете ли да ни осигурите коридор за бягство?
— Точно заради това сме тук — Елена се обърна към тримата войници, които предпазливо я бяха последвали. Четвърти войник стоеше на пост в най-близкия пресечен коридор. — Май извадихме късмет — каза им тя. — Разузнайте напред и разчистете пътя по маршрута ни, но действайте хитро, не искам да ви усетят. След това изчезвате. Не сте били тук и не сте видели нищо.