— Надявам се, че си прав — каза Майлс, — но защо смяташ така?
— Той има предвид, че можем да поговорим — поясни Елена, — а не, че няма опасност в някакъв космически смисъл. С изключение на нас, нередовните пътници, това е рутинен, планов полет. Знаем, че бягството ви още не е открито, в противен случай контролът за управление на полетите щеше да ни спре. Озер ще претърси първо „Триумф“ и военната станция. Може да се наложи дори да ви вмъкнем обратно на борда на „Триумф“, след като обхвата на претърсването се разшири.
— Това е план Б — Тънг се извърна. — Или може би план В. План А, изграден на предположението, че освобождаването ви ще вдигне много повече шум, предвиждаше незабавно да избягаме на „Ариел“, който сега е на преден пост и да обявим революцията. Благодарен съм на възможността да уредим всичко не чак толкова, ъ-ъ… спонтанно.
— Господи! — задави се Майлс. Това щеше да е по-зле и от първия път — да се оплете във верига от събития, върху които нямаше никакъв контрол, да стане знаменосец на някакъв наемнически военен метеж, да бъде изтласкан начело на парада, при това с възможност за избор, колкото има и една побита на върха на копие глава… — Не. Никакви спонтанни действия. Определено, не.
— Е — Тънг събра върховете на дебелите си пръсти, — в такъв случай, какъв е твоят план?
— Моят какво?
— План — повтори Тънг язвително. — С други думи, защо си тук?
— И Озер ми зададе същия въпрос — въздъхна Майлс. — Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм тук просто по случайност? Озер нямаше да ми повярва. Случайно да знаеш защо нямаше да ми повярва, че съм тук случайно, а?
— Случайно? — присви устни Тънг. — Може би… Забелязал съм, че твоето „случайно“ обикновено оплита враговете ти по начин, на който могат да завидят и зрели стратези. Това се повтаря прекалено често, та да бъде отредено на случайност, затова стигнах до заключението, че е резултат на неосъзната воля. Ако се държиш за мен, синко, заедно бихме могли… или може би ти си просто един завършен опортюнист. В такъв случай бих насочил вниманието ти към възможността да завземеш отново наемниците Дендарии.
— Не отговори на въпроса ми? — отбеляза Майлс.
— А ти не отговори на моя — контрира го Тънг.
— Не искам наемниците Дендарии.
— Аз ги искам.
— О — Майлс замълча за момент. — Защо в такъв случай не се отделиш заедно с личния състав, който ти е верен, и не започнеш сам и на чисто? Няма да си първият.
— И ще плуваме в космоса ли? — Тънг изду бузи и с пръстите си имитира зигзага на рибешката перка. — Озер контролира цялото оборудване, включително и моя кораб. „Триумф“ е всичко, което съм успял да натрупам през трийсетгодишната си кариера. Всичко! И го изгубих в резултат на твоите машинации. Някой ми дължи друг кораб. Ако не Озер, то… — Тънг многозначително изгледа Майлс.
— Опитах се в замяна на „Триумф“ да ти дам цяла флотилия — отвърна Майлс. — Как изгуби контрола си върху нея, пълководецо?
— Първоначално нещата потръгнаха добре — за около година, година и половина, след като напуснахме Тау Верд. Получих два малки сладки договора при един конфликт в района на Истнет: охрана, десантни операции от малка величина — все безопасни неща. Е, не прекалено безопасни, постоянно бяхме на нокти. Но си вършехме работата.
— Чух за това — Майлс погледна Елена.
— При третия десант си докарахме неприятности. Бъз Джесек все повече и повече се затваряше само в работата с оборудването и поддръжката — той е добър инженер, признавам му го. Аз бях командващ по тактическите въпроси, а Озер, сега съм сигурен, че беше преднамерено, пое административната работа. Работата му прилягаше. Беше добре, но само ако работеше с нас, а не срещу нас. При това положение трябваше да го премахна. Водеше войната си чрез счетоводителите си. При изпълнението на задълженията ни по третия договор ни поотупаха. Бъз беше затънал до гуша в поправки и технически проблеми и докато аз изляза от лечебницата, Озер уредил договор за охрана на космически преход. Никакви сражения, мирна и тиха работа, дългосрочни договори — напълно по негов вкус. Тази идея ми се стори добра. Но това му даде опора. Без истински бойни действия аз… — Тънг прочисти гърлото си — отегчих се, не обръщах внимание на нищо. Озер беше обходил флаговете ми, преди още да се усетя, че помежду ни се води истинска битка. Натрапи ни финансовата реорганизация…
— Казах ви да не му се доверявате, и то цели шест месеца преди това — обади се ядосано Елена. — Опита се да ме прелъсти.