Тънг сви рамене. Чувстваше се неловко.
— Такова изкушение изглеждаше напълно разбираемо.
— Да чука съпругата на своя командващ? — от очите на Елена захвърчаха искри. — Чиято и да е съпруга? Знаех, че не е на висота. Щом моите клетви не означаваха нищо за него, то какво остава за неговите собствени?
— Каза, че е приел отказа ти и се е примирил с него — оправда се Тънг. — Ако беше продължил да ти се натиска, щях да се намеся на драго сърце. Смятах, че в реда на нещата е да се почувстваш поласкана, без да му обръщаш внимание.
— В подобни увертюри се съдържат преценки за моя характер, които намирам за всичко друго, но не и за ласкателни, благодаря — озъби му се Елена.
Спомняйки си собствените си копнежи, Майлс незабелязано впи зъби в кокалчетата на пръстите си.
— Това би могъл да е просто един от ранните му ходове в играта му за власт — вметна той. — Може би е проучвал слабите места на враговете си и не ги е открил.
— Хм — Елена изглеждаше леко поуспокоена. — Както и да е, на Кай не можеше да се разчита за помощ, а на мен ми писна да се правя на Касандра. Естествено не можех да кажа на Бъз. Но не за всички ни двойната игра на Озер беше чак такава изненада.
Ако се съдеше по гримасата му, Тънг беше разстроен.
— При условие, че притежаваше основното ядро от собствените си оцелели кораби, всичко, което трябваше да направи, беше да спечели гласовете на половината от останалите капитани-собственици. Аусън гласува за него. Трябваше да удуша това копеле.
— Сам си си виновен, че изгуби Аусън. С твоето вечно мърморене за „Триумф“ — вметна ядосано Елена. — Той помисли, че заплашваш командването му кораба.
— Докато бях началник-щаб по тактическите въпроси, който отговаря за воденето на истинските бойни действия — повдигна рамене Тънг, — не смятах, че той наистина е в състояние да повреди кораба ми. Статутът на „Триумф“ като собственост на флотилията ме задоволяваше напълно. Можех да почакам… докато ти се върнеш — тъмните му очи проблеснаха към Майлс. — Тогава открихме какво всъщност става. А ти така и не се появи.
— Кралят ще се завърне, а? — прошепна Грегор, който бе очарован от чутото. Погледна Майлс и повдигна вежди.
— Нека да ти е за урок — през зъби му прошепна Майлс. Грегор притихна. Шеговитото му настроение се беше изпарило.
Майлс се обърна към Тънг.
— Колкото до тези надежди, Елена навярно ти е отворила очите.
— Опитах — измърмори Елена. — Въпреки че… че и аз самата… мъничко се надявах. Можеше пък да… изоставиш другите си планове и да се върнеш при нас.
„Ако ме бяха изгонили от академията, това ли имаш предвид?“
— Не бяха планове, които можех да изоставя.
— Сега знам това.
— Максимум след пет минути — намеси се Ард Мейхю — трябва или да се свържа със станцията за търговски обмен и да поискам разрешение за влизане на док, или да взема курс към „Ариел“. Кое от двете ще е, приятели?
— Само една дума и ще ти осигуря поддръжката на повече от сто верни офицери и подофицери — Тънг се обърна към Майлс. — И четири кораба.
— Защо не я осигуриш за себе си?
— Ако можех, вече щях да съм го направил. Но нямам намерение да разкъсвам флотилията на парчета, докато не съм сигурен, че после отново мога да ги сглобя. Всичките. Но с теб начело, с легендарната ти репутация…
— Начело като водач? Или като фигурант? — Образът на онова копие отново изплува в съзнанието на Майлс.
Тънг разпери ръце и отвърна уклончиво:
— Както искаш. Основната маса от офицерския кадър ще мине на страната на победителя. Това означава, че ако изобщо предприемем нещо, трябва да изглежда, че печелим, и то с бързи темпове. Озер също разполага с около стотина офицери, които са му лично предани. Ще трябва да ги унищожим, ако Озер окаже сериозна съпротива. Това ме навежда на мисълта, че едно добре разчетено във времето покушение може да спаси живота на много хора.
— Страхотно. Мисля, че двамата с Озер прекалено дълго време сте работили заедно, Кай. Започвате да мислите по един и същи начин. Не съм дошъл тук, за да си присвоявам командването на наемническа флотилия. Имам по-важни задачи. — Майлс се опита да не поглежда към Грегор.
— Какви например?
— Какво ще кажеш за предотвратяването на планетарна гражданска война? А може би и междузвездна?
— Това не представлява професионален интерес за мен. — Прозвуча почти като виц.
„Наистина, какво значеха за Тънг агониите на Бариар?“
— Ще представлява, ако си на страната на обречените. Можеш да печелиш само ако побеждаваш, наемнико, и можеш да харчиш спечеленото, само ако си жив.