Тесните очи на Тънг се присвиха още повече.
— Знаеш ли нещо, което да не ми е известно? На обречената страна ли сме?
„Аз съм със сигурност. Ако не успея да закарам Грегор у дома.“ Майлс поклати глава.
— Съжалявам. Не мога да говоря за това. Трябва да стигна до… — „Пол е затворен за него, станцията па Консорциума е блокирана, а сега Аслънд става дори още по-опасен“ — …Вервейн. — Той погледна Елена. — Закарайте ни до Вервейн.
— За вервейнците ли работиш? — попита Тънг.
— Не.
— Тогава за кого? — Ръцете на Тънг потрепнаха конвулсивно. Беше така напрегнат, сякаш искаше да изцеди информацията със сила.
Елена също забеляза несъзнателния жест.
— Дръпни си лапите, Кай — остро каза тя. — Ако Майлс иска Вервейн, ще бъде Вервейн.
Тънг изгледа Елена, а след това и Мейхю.
— С него ли сте или с мен?
Елена вдигна глава.
— И двамата сме положили васална клетва пред Майлс. Също и Бъз.
— И още питаш защо имам нужда от теб? — Тънг вбесен се обърна към Майлс, като сочеше Елена и Мейхю. — Каква е тази голяма игра, която май е ясна на всички ви и за която аз съм в пълно неведение?
— Нищо не знам — изчурулика Мейхю. — Аз само гледам от Елена.
— Тук няма ли вече йерархия и военни заповеди, или ще си играем на доверие?
— Нима има разлика? — ухили се Майлс.
— С идването си тук ти ни разкри — не се отказваше Тънг. — Помисли! Помагаме ти, ти изчезваш, ние оставаме беззащитни пред гнева на Озер. Вече има прекалено много свидетели. В победата може да има сигурност, в половинчатнте мерки такава със сигурност няма.
Майлс с мъка погледна към Елена. Спомена за последните преживелици бе съвсем искрен и той си представи Елена, изхвърлена през въздушния шлюз от някакви злобни безмозъчни горили… Тънг с удовлетворение забеляза ефекта, който думите му имаха върху Майлс и самодоволно се облегна назад. Елена го изгледа свирепо.
Грегор неспокойно се размърда.
— Мисля си… не можете ли в наш интерес да станете бежанци. — (Майлс забеляза, че Елена също долови акцента върху „наш“, който, разбира се, убягна на Тънг и Мейхю.) — Ние ще се погрижим да не понесете никакви загуби. Поне финансови.
Елена кимна в знак на съгласие. Тънг се наведе към нея и посочи Грегор.
— Добре, стига толкова. Кой е тоя? — Елена мълчаливо поклати глава. — Така като те гледам, нямаш нужните средства, синко — тихо изсъска той. — А какво ще кажеш, ако във ваш интерес се превърнем в трупове?
— Поемали сме този риск и за много по-малко — отбеляза Елена.
— По-малко от кое? — озъби й се Тънг.
Мейхю вдигна ръка, притисна слушалката в ухото си и за момент погледът му изстина.
— Време е за решение, приятели.
— Този кораб може ли да пресече системата? — попита Майлс.
— Не. Няма достатъчно гориво — извинително вдигна рамене Мейхю.
— Нито пък е толкова бърз и така въоръжен — добави Тънг.
— Ще трябва да ни прекарате през службите за сигурност на Аслънд, и то на търговски кораб — нещастно заключи Майлс.
Тънг втренчено изгледа хората от своя малък непокорен щаб и въздъхна.
— Мерките за сигурност са по-строги за влизащите, отколкото за напускащите кораби. Мисля, че може да се уреди. Прибираме се, Ард.
След като Мейхю беше акостирал на определения за совалката товарен док в станцията за търговски обмен на Аслънд, Майлс, Грегор и Елена останаха заключени в пилотската кабина. Тънг и Мейхю излязоха „да видим какво можем да направим“, както се изрази Тънг — доста безгрижно според Майлс. Майлс седеше и нервно си гризеше кокалчетата на пръстите. Опитваше се да не подскача при всеки глух удар или звън на роботизираните товарачни машини, които нареждаха провизиите за наемниците от другата страна на корпуса. Майлс със завист забеляза, че сериозното лице на Елена не потрепваше при всеки малък шум. „Някога я обичах. Коя е тя сега?“
Можеше ли да устои на изкушението да не се влюби отново? Имаше ли избор? Изглеждаше по-сигурна в себе си, по-често изразяваше собственото си мнение. Това беше добре. И все пак в мислите й се долавяше горчивина. Това не беше добре. Тази горчивина му причиняваше болка.
— Как беше през цялото това време? — колебливо я попита той. — Ако се абстрахираме от тази бъркотия в структурата на командването. Тънг добре ли се държи с теб? Трябваше да е твой наставник. Работата сигурно е тежка за теб. Обучението ми…
— О, той е добър наставник. Тъпче ме с военна информация — тактика, история… Мога да проведа всяка фаза от една десантна операция: организиране на тила, картографиране, нападение, оттегляне, дори принудителни излитания и приземявания на совалки. Почти съм в състояние наистина да се справям със задълженията, които произтичат от въображаемия ми ранг — поне тези, които са свързани със снаряжението на флотилията. Той обича да преподава.