— Стига! — Лицето на Грегор беше скрито в шепите му.
— Мислех, че това е твоя работа — хапливо го сряза Елена. Грегор вдигна глава и Елена поомекна при отчаяния му израз. Устните й се извиха в усмивка. — Жалко, че не мога да ти предложа работа във флотилията. Винаги можем да се възползваме от услугите на обучени офицери — ако не друго, поне могат да обучават останалите.
— Наемник? — Грегор беше поразен. — Мислех…
— О, естествено. Много от хората ни са бивши офицери, които са били на редовна военна служба. Някои от тях дори са напълно законно уволнени от армията.
За миг очите на Грегор се разведриха от веселите пламъчета на мечтите. Той огледа сиво-бялата си куртка.
— Ех, ако беше начело на флотилията, а Майлс?
— Не! — разгорещен изкрещя Майлс.
Пламъчетата в очите на Грегор угаснаха.
— Само се пошегувах.
— Не беше смешно — Майлс внимателно си пое дъх. Молеше се на Грегор да не му мине през ума да повтори шегата си като заповед… — Във всеки случай, сега се опитваме да се доберем до бариарското консулство на станция Вервейн. Надявам се, че все още си е там. Не съм чувал никакви новини от дни. Какво става с вервейнците?
— Доколкото знам, работите им вървят както обикновено, с изключение на тяхната все по-засилващата се параноя — отговори Елена. — Вервейн влага всичките си средства в кораби, не в станции…
— Логично е, при условие, че трябва да охраняват повече от един преход — съгласи се Майлс.
— Но това кара Аслънд да възприема Вервейн като потенциален агресор. Дори има една Аслъндска клика, която вече настоява за нанасянето на изпреварващ удар, преди Вервейн да са готови с новата си флотилия. За щастие, поддръжниците на отбранителното стратегия за сега имат надмощие. Цената, която Озер поиска за нанасянето на удар от нашата флотилия, е толкова висока, че също ги затруднява. Не е глупав. Знае, че аслъндците не могат да ни подкрепят. Вервейн също платиха на наемническа флотилия, която да запълни празнината, докато те се превъоръжават. Всъщност, тъкмо това доведе Аслънд до идеята да наемат нас. Наричат се Рейнджърите на Рандал, въпреки че разбрах, че Рандал вече не е между живите.
— Ще стоим настрана от тях — каза Майлс разгорещено.
— Чух, че новият им заместник-командващ е бариарец. Може да успеете да получите някаква помощ от тях.
Грегор замислено повдигна вежди.
— Може би е някой от внедрените хора на Илиян? Прилича на негова работа.
„Там ли беше отишъл Унгари?“
— Но ще подходим с голяма предпазливост — съгласи се Майлс.
— Най-сетне — измърмори Грегор под носа си.
— Командващият флотилията на рейнджърите се казва Кавило.
— Какво? — като настъпено коте измяука Майлс.
Елена учудено повдигна вежди.
— Само Кавило. Май никой не знае дали е собствено или фамилно име…
— Кавило е човекът, който се опита да ме откупи, мен или Виктор Рота, на станцията на Консорциума. За двайсет хиляди бетиански долара.
Веждите на Елена останаха в предишното си положение.
— Защо?
— Не знам защо. — Майлс отново обмисли възможните варианти за тяхното измъкване: Пол, Консорциумът, Аслънд… не, все още единствената възможност си оставаше Вервейн. — Но определено ще стоим настрана от наемниците на Вервейн. Слизаме от кораба и отиваме направо при консула, скриваме се в дупките си и няма да издаваме дори и звук, докато хората на Илиян не дойдат да ни отведат у дома. Ясно ли е?
— Ясно — въздъхна Грегор.
Повече никакви игрички на тайни агенти. Единственият резултат от огромните му усилия беше, че Грегор едва не бе убит. Време беше да види какво ще стане, ако не си дава толкова зор, реши Майлс.
— Странно — Грегор гледаше Елена, новата Елена, — като си помисля, че имаш по-голям боен опит и от двама ни.
— И от двама ви, взети заедно — сухо го поправи Елена. — Да, е… истинският бой е… много по-тъпо, отколкото си представях. Щом две групи могат да съгласуват действията си до невероятната степен, която изисква едно сражение, защо да не могат да вложат една десета част от тези усилия, за да поговорят? Макар че това не важи за партизанските войни. Ония не стават за тези неща — замислено продължи Елена. — Ако ще си подъл, защо да не си подъл и в червата си? Онзи, третият ни договор… Ако някога отново се забъркам в партизанска война, искам да съм на страната на партизаните.
— По-трудно е да се помирят врагове, който са подли и в червата си — отбеляза Майлс. — Завършекът на една война не е самата война, освен ако това не е някакво катастрофално плъзгане по плоскостта на абсолютното проклятие. Иска се мир. Мир, по-добър от този, който си нарушил.