За първи път Метцов погледна Грегор.
— Ще го отведем заедно с неговия… телохранител, предполагам… — Метиов замълча замислен.
Портретите на банкнотите бяха отпреди няколко години и Грегор не си приличаше много с тях, но императорът се беше появявал в достатъчно предавания, разбира се, не и в такова облекло… Майлс почти виждаше мислите на Метцов: „Лицето е познато, само не мога да се сетя за името…“ Може би нямаше да познае Грегор. Може би нямаше да го повярва.
Грегор проговори за пръв път. Прикриваше достойнството си с изненада.
— Това още един от старите ти приятели ли е, Майлс?
Премереният образован глас помогна на Метцов да направи връзката. Почервенялото му от вълнение лице пребледня. Той се огледа неволно наоколо — за Илиян, предположи Майлс.
— Ъъ… това е генерал Станис Метцов — обясни Майлс.
— Метцов от остров Кирил?
— Да.
— Ох! — почти безизразно каза Грегор.
— Къде е охраната ви, сър? — Гласът на Метцов беше груб от неосъзнатия страх.
„И ние я търсим“, печално си помисли Майлс.
— Недалече зад нас, предполагам — с хладен глас опита Грегор. — Пуснете ни да си вървим по пътя и те няма да ви безпокоят.
— Кой е тоя? — Кавило нетърпеливо тропна с крак.
— Какво… — не се стърпя Майлс. — Какво правите тук?
Лицето на Метцов се ожесточи.
— Как може да преживее човек на моята възраст, лишен от имперската си пенсия и спестяванията си? Да не си се надявал, че ще си седя кротичко и ще гладувам? Не и аз!
Майлс разбра, че сега не е най-подходящият момент да напомня на Метцов за старите им разногласия.
— В сравнение с остров Кирил изглежда по-добре — подметка той с надежда. Умът му все още отказваше да го приеме. Метцов под командването на жена? Вътрешната динамика на такава йерархия трябва да е забележителна. „Станис, скъпи?“
Метцов не изглеждаше развеселен.
— Кои са те! — продължи да настоява Кавило.
— Власт. Пари. Стратегически лост. Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна й Метцов.
— Главоболия — вметна Майлс, — повече, отколкото можеш да си представиш.
— Ти си отделен случай, мутант.
— Ще си позволя да не се съглася с вас, генерале — намеси се Грегор с най-добрия тон на имперския етикет. Опипваше почвата, като прикриваше смущението си добре.
— Трябва веднага да ги отведем на „Десницата на Кюрин“. Вън от обсега на любопитните погледи — обърна се Метцов към Кавило. Той погледна към взвода. — Вън от обсега на любопитните уши. Ще продължим насаме.
Майлс и Грегор се отдалечиха, придружени от патрула. С гърба си Майлс чувстваше погледа на Метцов. Чувстваше го като острие на скалпел в ръцете на любознателен хирург. Преминаха през няколко пусти дока, докато не стигнаха до един от главните докове, оживен от суетнята около някакъв кораб. Командният кораб, ако се съдеше по броя и дисциплината на караула.
Преминаха през един от служебните люкове. Дежурният офицер отдаде чест.
— Заведете ги в медицинския пункт за разпит — нареди на взвода Кавило.
— Чакай малко — каза Метцов. Почти уплашен той се огледа наоколо из пресичащите се коридори. — Имаш ли човек, който да е глух и ням?
— Едва ли! — Кавило изгледа с възмущение своя обхванат от тайнствена възбуда подчинен. — Значи в ареста.
— Не! — остро я спря Метцов.
Колебае се дали да хвърли в килия императора, досети се Майлс. Метцов се обърна към Грегор и напълно сериозно го попита:
— Мога ли да разчитам на честната ви дума, сир… сър?
— Какво? — извика Кавило — Ума ли си изгуби, Станис?
— Честната дума — тържествено отбеляза Метцов — е обещание между почтени и достойни врагове. Желая да се уверя във вашата чест. Но ще обявите ли по този начин, че сте наш враг?
Чудесен пример за двусмислие, Майлс не можеше да го отрече.
Погледът на Метцов се спря на Майлс. Устните му се свиха.
— А може би не вашата чест, сир, но вие имате беден избор от любимци. Да не говорим за съветниците ви.
— Някои от познатите ми са ми наложени. Също и някои от моите съветници. — Беше много трудно да се разгадаят мислите на Грегор.
— Към моята каюта.
Кавило отвори уста, за да възрази, но Метцов я спря с жест на ръката си.
— Засега. За първия ни разговор. Без свидетели. Без записващите устройства на Сигурността. След това ще решим, Кави.
Кавило затвори уста и присви очи.
— Добре, Станис. Води ни — тя разтвори ръка и ги покани с ироничен жест.
Метцов постави двама души на пост пред вратата на каютата си и освободи останалите. Когато вратата зад него се затвори, той завърза Майлс със силово въже и го остави седнал на пода. След това, с почит, проникнала толкова дълбоко, че не можеше да й се противопостави, той настани Грегор в тапицирания стол зад бюрото си — най-хубавия, който спартанската стая можеше да предложи.