Кавило, която наблюдаваше представлението кръстосала крака на леглото, се противопостави.
— Защо да завързваш малкия, а да оставяш големия свободен?
— Извади стънера си, ако това те притеснява — посъветва я Метцов. Той застана с ръце на бедрата си и огледа Грегор, дишайки тежко. Поклати глава като че ли все още не можеше да повярва на очите си.
— Извади твоя!
— Още не съм решил дали да вадя оръжие в негово присъствие.
— Сега сме сами, Станис — саркастично подхвърли Кавило. — Би ли бил така любезен да обясниш това безумие? И дано обяснението да е добро.
— О, да. Това — той посочи Майлс — е лорд Майлс Воркосиган, синът на министър-председателя на Бариар адмирал Арал Воркосиган. Вярвам, че си чувала за него.
Кавило забрави сарказма си.
— Тогава какво правеше на Пол-6 маскиран като бетиански търговец на оръжие?
— Не съм сигурен. Последното, което чух за него, беше, че е арестуван от Имперска сигурност, въпреки че никой не вярваше на това.
— Задържан — поправи го Майлс. — Технически…
— А той — Метцов се обърна и посочи Грегор — е императорът на Бариар, Грегор Ворбара. Той какво прави тук, не мога да си представя.
— Сигурен ли си? — Дори Кавило беше стъписана. В очите й припламнаха пресметливи искри. Погледна Грегор като че ли го виждаше за първи път. — Наистина ли? Колко интересно.
— Но къде е охраната му? Трябва да стъпваме много предпазливо, Кави.
— На колко ли ще го оценят? Или, всъщност, думата ще има лицето, предложило най-високата цена.
Грегор й се усмихна.
— Аз съм Вор, мадам. В известен смисъл, аз съм Върховният Вор. Да се рискува в службата е наше любимо занятие. На ваше място не бих разчитал на това, че стойността ми е безкрайна.
Майлс си помисли, че в оплакването на Грегор има някаква истина. Когато не беше император, беше трудно да се твърди, че изобщо е някой. Но определено той добре си изигра ролята.
— Като възможност да — каза Метцов, — но ако заради това в лицето на Бариар си създадем враг, с когото не можем да се справим…
— Ако го задържим като заложник, трябва да сме в състояние да се справим с тях с лекота — замислено отбеляза Кавило.
— Алтернативен и по-благоразумен ход — прекъсна я Майлс — ще бъде да ни помогнете да продължим бързо и сигурно по пътя си и да съберете почтените и доходоносни благодарности. Една стратегия на, как беше… победа без загуби.
— Почтени? — Очите на Метцов пламнаха. Той притихна умислен, след това промърмори: — Но какво правят тук? И къде е змията Илиян? Във всеки случай, искам мутанта. Мамка му! Или играеш смело, или изобщо не играеш. — Той се загледа злобно в Майлс. — Воркосиган… така. И какво е Бариар за мен сега? Служба, която ми заби ножа в гърба след трийсет и пет години… — Той се изправи решително, но все още не смееше да извади оръжието си в присъствието на императора. — Да. Отведи ги в ареста, Кави.
— Не бързай толкова — каза Кавило, на която сякаш току-що й хрумна нещо. — Ако искаш, изпрати в ареста малкия. Казваш, че е едно нищо?
Единственият син на най-могъщия военен лидер на Бариар не отвори уста. За разнообразие. „Ако, ако, ако…“
— В сравнение с императора — опита се да спечели време Метцов. Изглеждаше внезапно уплашен от възможността да бъде измамен от своята жертва.
— Много добре — Кавило безшумно прибра стънера си. Отвори вратата и махна с ръка на часовия. — Приберете го — тя посочи Грегор — в каюта номер девет, отсек Г. Прекъснете комуникациите, заключете вратата и поставете един въоръжен пост. Но осигурете комфорт, според желанията му. Стига да са разумни — тя се обърна към Грегор и добави: — Това е най-комфортната офицерска приемна, която можем да ви осигурим, ъъ…
— Наричайте ме Грег — въздъхна Грегор.
— Грег. Хубаво име. Девета кабина е до моята… Ще продължим този разговор скоро след като ъъ… се освежите. Може би на вечеря. Ще се погрижиш ли за настаняването му, Станис? — Тя удостои двамата мъже с блестяща, лишена от чувства усмивка и се понесе навън толкова леко, сякаш фокусите с ботуши бяха нейната стихия. След секунда отново подаде глава в каютата и посочи Майлс. — Докарайте го в ареста.
С изразително движение на стънера и смушкване с милостиво неактивираната си шокова палка, вторият часови подкани Майлс.
Съдейки по повърхностните си наблюдения, докато го водеха по коридорите, Майлс реши, че „Десницата на Кюрин“ е доста по-голям команден кораб от „Триумф“, способен да води битка срещу по-многобройни и боеспособни акостиращи или пикиращи сили, но за сметка на това по-тромав при маневриране. Не след дълго Майлс откри, че арестът на кораба също е голям и при това отлично осигурен. Единственият му вход се отваряше към сложна станция за наблюдение на надзирателите, от която тръгваха две слепи ниши с килии.