— Предполагам. Освен това през годината, в която съм роден, тя си изгради и голям военен авторитет в потушаването на Вордарианското претендентство. На няколко пъти, когато баща ми не е можел да бъде на две места едновременно, тя е оглавявала верните на императора части. — И е била лично отговорна за сигурността на петгодишния император. Справила се е по-успешно от сина й, като се има предвид какво беше направил засега за двайсет и пет годишния Грегор. „Пълен провал“ — всъщност това беше единственото определение, което му идваше наум. — Оттогава никой не се е захващал с нея.
— Хм — Кавило се отпусна назад, мърморейки по-скоро на себе си. — Значи се е случвало вече. Следователно може да бъде направено пак.
„Какво? Какво може да бъде направено?“ Майлс разтърка лицето си с ръка. Опитваше се да се събуди и да се концентрира.
— Как е Грегор?
— Доста е забавен.
Грегор печалният забавен? Но в такъв случай, ако това отговаряше на останалата част от личността й, чувството за хумор на Кавило сигурно е отвратително.
— Имах предвид със здравето.
— Доста по-добре от вас, така като ви гледам.
— Вярвам, че е бил хранен по-добре от мен.
— Какво, вкусът на военния живот да не е прекалено силен за вас, лорд Воркосиган? Получавахте същата храна, както и войниците ми.
— Не може да бъде — Майлс вдигна оръфаното парче от преполовената си закуска. — Досега щяха да се разбунтуват.
— О, скъпи! — Тя разгледа отблъскващата мръвка със съчувствена гримаса. — Това ли? Мислех, че е под забрана. Как се е оказало тук? Някой сигурно прави икономии. Да ви поръчам ли редовно меню?
— Да, благодаря — незабавно отвърна Майлс и спря. Колко ловко беше пренасочила вниманието му от Грегор към самия него. Трябва да съсредоточи мислите си върху императора. Колко ли полезна информация е изтървал Грегор досега?
— Вие разбирате — предпазливо започна Майлс, — че създавате условия за възникването на тежък междупланетен инцидент между Вервейн и Бариар.
— Ни най-малко. Аз съм приятелка на Грег. Спасих го от лапите на тайната полиция на Вервейн. Сега е под моя закрила, докато не възникне възможност да го възстановим на законно полагащото му се място.
Майлс премигна.
— Вервейн имат ли тайна полиция?
— Имат нещо подобно — сви рамене Кавило. — Разбира се, Бариар определено има тайна полиция. Станис изглежда доста притеснен от тях. В ИмпСи сигурно са много обезпокоени. Такъв пълен провал в изпълнението на дълга! Боя се, че репутацията им е преувеличена.
„Не съвсем. Аз съм от ИмпСи и знам къде е Грегор. Така че, формално погледнато, ИмпСи е точно на гребена на вълната.“ Майлс не беше сигурен да се смее ли, да плаче ли. — „Добре де, под нея.“
— Ако всички сме толкова добри приятели — попита Майлс, — защо съм затворен в тази килия?
— В името на собствената ви сигурност, разбира се. В края на краищата генерал Метцов открито ви заплаши да… какво беше… счупи всяко ваше кокалче. — Тя въздъхна. — Страхувам се, че скоро няма да има полза от милия Станис. — Майлс пребледня, като си спомни какво друго беше казал Метцов по време на разговора им.
— Заради… нелоялност?
— Съвсем не. Понякога нелоялността може да бъде много полезна. Ако с нея се борави вещо, разбира се. Но скоро цялостната стратегическа ситуация може да претърпи драстични промени. Невъобразими промени. Толкова време пропилях, за да го култивирам. Надявам се, че не всички бариарци са толкова отегчителни. — Тя се усмихна леко. — Много се надявам да е така. — Наведе се напред. — Вярно ли е, че Грегор е ъъ… избягал от дома си, за да се отърве от натиска на съветниците си да се ожени за жена, която не е можел да понася?
— Не ми е споменавал — стресна се Майлс. „Чакай, чакай.“ Какви ги вършеше Грегор там навън? По-добре ще е да внимава да не сгази лука. — Въпреки че съществува определена… загриженост. Мнозина се боят, че е възможно да избухне истинска война между отделните клики, ако императорът умре, без да е оставил наследник.
— Той няма наследник?
— Кликите не могат да постигнат съгласие за определена личност. С изключение на Грегор.
— Значи съветниците му ще се радват да го видят оженен.
— Ще си умрат от радост, струва ми се. А… — внезапно тревогата на Майлс от този обрат на разговора разцъфна в ярка светлина, също като блясъка преди ударна вълна. — Командващ Кавило, нали не си въобразявате, че можете да станете императрица на Бариар?
Усмивката й стана по-малко приветлива.
— Наистина сама не бих могла. Но с помощта на Грег. — Тя се изправи явно раздразнена от зашеметената физиономия на Майлс. — Защо не? Аз съм от подходящия пол. И очевидно притежавам подходящо минало.