— На колко години сте?
— Лорд Воркосиган, що за груб въпрос? — в очите й проблеснаха искри. — Ако бяхме от една и съща страна на барикадата, бихме могли да работим заедно.
— Командващ Кавило, не смятам, че разбирате Бариар. Или бариарците. — Всъщност в историята на Бариар имаше примери за времена, в които стилът на Кавило би паснал точно по мярка. Всяващото ужас господство на лудия император Юри, например. Но последните двайсет години бяха именно опит да избягат от всичко това.
— Имам нужда от вашето съдействие — каза Кавило. — Във всеки случай то може да е от голяма полза. И за двама ни. Ненамесата ви ще бъде… търпима. Активното ви противопоставяне обаче би било проблем. За вас. Но все пак, струва ми се, че на този ранен етап би трябвало да избегнем капаните, заложени по пътя на добрите ни отношения. Не мислите ли?
— Какво стана със съпругата и детето на онзи капитан? На товарната совалка? Вдовица и сираче, а? — поинтересува се през зъби Майлс.
Кавило се поколеба за секунда.
— Този човек беше предател. От най-лошите. Продаде планетата си за пари. Беше уличен в шпионаж. Заловен на местопрестъплението. Между това да заповядаш една екзекуция и да я изпълниш няма разлика.
— Съгласен съм с това. Пише го и в много правни текстове. А какво ще кажете за разликата между екзекуция и убийство? Вервейн не е в състояние на война. Действията му може да са били незаконни, заслужаващи арест, съд или превъзпитание. На какво се спряха съдебните заседатели в неговия случай?
— Бариарец в защита на законността. Колко странно!
— И какво стана със семейството му?
„Имаше време да обмисли отговора си, да я вземат дяволите!“
— Досадниците от Вервейн поискаха освобождаването им. Естествено не исках той да разбере, иначе щях да изгубя всякаква възможност да го контролирам от разстояние.
Лъжа или истина? Нямаше начин да разбере. Но тя се дистанцира от грешката си. Позволила е терорът, благодарение на който е придобила властта си, да управлява и реакциите й. Станало е, когато още не е била сигурна в позициите си. По-точно, когато позициите й са били несигурни. Онзи израз на лицето й ми е познат. Склонните към убийства параноици са ми познати като вкуса на пържените яйца на закуска — в продължение на седемнадесет години един от тях ми беше телохранител. За секунда Кавило изглеждаше ако не по-малко опасна, то по домашному обикновена. Но трябваше да се помъчи да изглежда убеден, дори да се наложеше да импровизира.
— Истина е — отстъпи той, — да издадеш заповед, която ти самият нямаш желание да изпълниш, е проява на самия страх. А вие не сте страхливка, командващ. Признавам ви го. — Така. Ето това беше правилният тон.
Тя вдигна язвително едната си вежда, сякаш искаше да каже: „Кой си ти, че да ме съдиш?“, но леко се поотпусна. Погледна часовника си и се изправи.
— Сега те оставям да помислиш за преимуществата на сътрудничеството. Надявам се, че на теория си запознат с математическия израз на затворническата дилема. Да видим дали можеш да свържеш теорията с практиката. Това ще бъде интересен тест за твоите възможности.
Майлс съумя да наподоби усмивка. Красотата на Кавило, енергията й, дори крещящото й его притежаваха безспорно обаяние. Грегор наистина ли е бил… активизиран от нея? В края на краищата Грегор не я беше видял да вдига невропарализатора си и… Какво оръжие трябваше да използва добрият служител на ИмпСи, изправен пред заплахата от такова покушение срещу императора? Да се опита да я съблазни и да я накара да забрави Грегор? Да пожертва себе си заради императора, като се хвърли на врата на Кавило, му се стори почти толкова привлекателно, колкото да обезвреди задействана граната, като легне върху нея.
Освен това се съмняваше, че ще успее. Вратата се плъзна, скривайки стоманената й усмивка. Той вдигна ръка, за да й напомни за нейното обещание да смени дажбите му. За съжаление, твърде късно.
Но тя все пак не беше забравила. Обядът пристигна на сервизна масичка, придружен от ординарец с безизразно лице, но с опитни ръце, който го сервира във вид на пет ястия, две бутилки вино и каничка кафе за противоотрова. Майлс отново не беше убеден, че е получил редовната разкладка на войниците на Кавило. Представи си взвод засмени, сити, пълнички лакомници, които с щастливи лица лениво влизат в битка… кучешката храна би била много по-ефективна за повишаване на нивото на агресивността.
След една случайна забележка към келнера заедно със следващата сервизна количка се появи и пакет, който съдържаше чисто бельо, комплект бойна униформа на Рейнджърите на Рандал, без отличителни знаци по нея. Беше прекроена по неговата мярка. Имаше и чифт мекички филцови чехли, а също така и депилатоар и различни тоалетни принадлежности. Майлс въодушевено се изми и се обръсна. Почувства се почти като човешко същество. Аха, добрите страни на сътрудничеството. Кавило трудно можеше да бъде обвинена в евфимизъм.