Майлс беше толкова изненадан, че се протегна и улови лявата ръка на мъжа, за да се убеди с очите си. Белезите от собствените му зъби, още не напълно заздравели, си бяха там, върху кокалчетата на ръката, като сувенир, дошъл от другия край на системата за спомен от боричкането им край люка на „Триумф“ миналата седмица. Мълчаливият лейтенант вече не беше мълчалив.
Надзирателите на Майлс му направиха строго предупреждение и го подканиха да продължи. Майлс почти подтичваше, обърнал глава през рамото си, неспособен да откъсне очи от лейтенанта, докато вратата на килия №13 не се плъзна зад него.
„Какво правиш тук?“ Това трябва да е най-често задаваният въпрос, получил най-малко отговори в Центъра Хийгън, реши Майлс. Въпреки че се обзалагаше, че лейтенантът на Озер е отговорил и на него. Кавило трябва да командва един от най-силните контраразузнавателни отдели в Центъра. За колко време наемниците на Озер са ги проследили дотук? Колко бързо хората на Кавило са открили лейтенанта и са го прибрали? Белезите по тялото му бяха на повече от ден…
Но най-важният от всички въпроси бе, дали идването на Озер на станция Вервейн е част от широко, повсеместно претърсване, или е следвал някакви определени нишки? Компрометиран ли беше Тънг? Елена арестувана ли беше? Майлс потрепера и започна да крачи възбудено из килията си. „Дали просто не убих своите приятели?“
И така, каквото знаеше Озер, сега го знаеше и Кавило — цялата глупава каша от истина, лъжи, слухове и грешки. Значи разпознаването на Майлс като „Адмирал Нейсмит“ не е дошло непременно от Грегор, както беше допуснал в началото. (Явно са домъкнали ветерана от Тау Верд просто за потвърждение.) Ако Грегор систематично скрива информация и залъгва Кавило, сега тя ще го разбере. Ще разбере, ако скрие каквото и да е. Може би досега се е влюбил. Главата на Майлс пулсираше така, сякаш всеки момент щеше да експлодира.
Надзирателите дойдоха за него по средата на нощния цикъл и го накараха да се облече. Най-после разпит, а? Той си спомни за заприличалия на клоун лейтенант и се подчини без възражения. Майлс настоя да се измие, след което се зае с униформата си с такова внимание, че не след дълго надзирателите се размърдаха нетърпеливо и започнаха да потупват палките си. Скоро и той щеше да прилича на глупав клоун. От друга страна, какво толкова би могъл да каже под влиянието на наркотика, та да влоши нещата още повече? Доколкото знаеше, на Кавило й беше известно всичко. Той разтърси рамене и се отскубна от хватката на надзирателите, след което тръгна между тях с цялото си окаяно достойнство, което успя да събере.
Те го преведоха през слабо осветения кораб и го качиха на някакъв асансьор. Слязоха от асансьора на етаж, обозначен като „Отсек Г“. Майлс застана нащрек. Грегор трябваше да е някъде тук… Стигнаха до врата, на която освен номерът й — 10А нямаше никакви други надписи. Надзирателите натиснаха звънеца на кодиращото устройство за разрешение да влязат. Вратата се плъзна встрани.
Кавило седеше зад бюрото на компютърна конзола и сякаш плуваше във вир от светлина насред мрачната стая. Платиненорусата й коса блестеше като слънце със собствената си светлина. Бяха пристигнали в личния кабинет на командващия, вероятно разположен в съседство с жилищните й помещения. Майлс напрегна зрението и слуха си за някакви следи от императора. Кавило беше напълно облечена в изрядна бойна униформа. Майлс се успокои, че поне не беше единственият, който напоследък не си доспива. Стори му се, че тя изглежда поуморена. Това го изпълни с оптимизъм. Кавило положи стънера си върху бюрото, до дясната си ръка, и освободи надзирателите. Оръжието изглеждаше злокобно. Майлс протегна шия и потърси с очи хипоспрея. Тя се протегна и се облегна назад. Пречистено от бялата й кожа, уханието на парфюма й — по-свеж, по-остър и не толкова мускусен, като парфюма на Ливия Ню — гъделичкаше ноздрите му. Той преглътна.
— Седнете, лорд Воркосиган.
Той зае посочения стол и зачака. Тя го наблюдаваше с пресметливите си очи. Ноздрите му го засърбяха нетърпимо. Той държеше ръцете си спокойно отпуснати надолу. Не биваше още при първия й въпрос да започне да си бърка в носа.
— Вашият император Грегор е в ужасна беда, мънички лорд Вор. За да го спасите, трябва да се върнете в наемническата флота на Озер и отново да я поставите под свое командване. Когато го направите, ще получите по-нататъшни инструкции.