„Изненада!“
Можеше да ги изненада всичките, като се обеси — една привлекателна със сбитостта си идея, но нямаше на какво да закачи колана си.
Добре. Корабът, от куриерски тип, беше по-бърз от тромавия товарен съд, с който последния път на двамата с Грегор им трябваха три дни, за да пресекат системата. Но нямаше да стане и за минути. Разполагаше най-малко с ден и половина за сериозен размисъл. Той и Адмирал Нейсмит.
„Изненада! Господи!“
Един офицер и един пазач дойдоха да го вземат. Появиха се почти според предвижданията му: по времето когато трябваше да навлязат в отбранителния периметър на Аслънд. „Но все още не сме акостирали. Струва ми се преждевременно.“ Нервното му изтощение се прояви във вид на взрив от адреналин. Той си пое дъх, опитвайки се да разсее мъглата от обезумялото си съзнание и отново да го върне в будното му състояние. Въпреки че му беше необходимо много повече. Офицерът го преведе през късите коридори на малкия кораб до кабината за навигация и свръзка. Капитанът, в униформата на Рейнджърите, беше тук, наведен заедно с втория си офицер над комуникационната конзола. Пилотът и бордният инженер бяха заети на своите места.
— Ако се качат на борда, ще го арестуват и той автоматически ще бъде доставен до местоназначението, както ни е наредено — тъкмо казваше вторият офицер.
— Ако арестуват него, може да арестуват и нас. Тя каза само да го оставим на планетата и й беше все едно дали ще се приземи на краката или на главата си. Не ни е нареждала да се замесваме — каза капитанът.
Глас от предавателя:
— Говори „Ариел“ — преден пост от спомагателната флота, работеща за Аслънд. Викам C6-WG от станцията на Вервейн откъм Хийгън. Искаме достъп на борда за проверка на кораба преди акостирането му. Спрете ускоряването и свалете защитата от страничния си люк. При отказ за съдействие станция Аслънд си запазва правото да ви откаже достъп до доковете. — Гласът заговори с явно повишено настроение. — Аз си запазвам правото да открия огън, ако не спрете и не се предадете до една минута. А това е сериозна преграда, момчета — гласът зазвуча иронично и много познато. Бел?
— Преустановете ускоряването — нареди капитанът и направи знак с ръка на втория офицер да изключи предавателя. — Хей ти, Рота — извика той към Майлс. — Ела тук!
„Значи пак станах Рота.“ Майлс успя да докара една мазна усмивка и плахо се приближи. Той зърна монитора и се опита да скрие жадното си любопитство. „Ариел“? Да, ето го на видеодисплея — лъскав кръстосвач, илириканска конструкция… Дали Бел Торн все още го командваше? „Как да се кача на този кораб?“
— Не ме изхвърляйте навън! — побърза да се примоли той. — Озераните са по петите ми. Не знаех, че плазмените дъгомети са дефектни, кълна се!
— Какви плазмени дъгомети? — попита капитанът.
— Аз съм търговец на оръжие. Продадох им едни плазмени дъгомети. Евтино им ги дадох. Оказа се обаче, че при претоварване засичат и отнасят ръката на човека, който ги използва. Не знаех, взех ги на едро.
Капитанът разтвори и след това отново затвори дясната си ръка, сякаш се боеше да не би един от дъгометите на Рота случайно да се е оказал в нея. Несъзнателно отри дланта си в панталона, по-далече от кобура на собствения си плазмен пистолет. Той смръщено изгледа Майлс.
— Приземяването ще бъде с главата напред — каза той след малко. — Лейтенант, вземете ефрейтора и закарайте този дребен мутант при страничния служебен шлюз, опаковайте го в спасителна капсула и го изхвърлете. Прибираме се у дома.
— Не! — едва чуто промълви Майлс, когато лейтенантът и ефрейторът го хванаха за ръцете. „Да!“ Той влачеше краката си, но внимаваше да не се съпротивлява така, че да си счупи нещо. — Не можете да ме изхвърлите в космоса…! — „Ариел! Господи…“
— О, наемниците на Аслънд ще те приберат — отзова се капитанът. — Може би. Ако не решат, че си бомба и не се опитат да те изстрелят в космоса с плазмен огън от кораба си или нещо такова. — Развеселен, той се обърна към предавателя и занарежда отегчено диспечерския речитатив:
— „Ариел“, говори C6-WG. Решихме, ъъ… да променим графика на полета си и да се върнем на станция Вервейн. Корабът няма да акостира, следователно няма нужда от проверка. Все пак ви оставяме малък подарък на раздяла. Доста малък. Какво ще го правите си е ваша работа…
Вратата на кабината за навигация и свръзка се затвори зад тях. След къс коридор и остър завой Майлс и носачите му стигнаха да служебния шлюз. Ефрейторът остана да държи Майлс, който се съпротивляваше, а офицерът отвори разположения до люка шкаф и измъкна една спасителна капсула.