— Оставете, момчета — нареди им Торн. — Всичко е наред.
— Де да беше така — въздъхна Майлс. — Бел, трябва да поговорим.
В каютата на Торн го очакваше същата мъчителна смес от познато и непознато, която срещаше във всичко свързано с наемниците. Формите, звуците, миризмите на „Ариел“ отприщиха водопада на спомените. Каютата на капитана сега беше изпълнена с личните вещи на Торн — библиотека от дискове, оръжия, сувенири за спомен от различни кампании, включително и наполовина разтопен астронавски шлем, който беше спасил живота на Торн — сега превърнат в лампа, малка клетка с някакъв екзотичен галеник от Земята, който Торн наричаше хамстер.
Докато посръбваха истински чай от личния запас на Торн, Майлс му изложи версията за адмирал Нейсмит във вид много близък до варианта, който беше представил на Озер и Тънг: военната оценка на Центъра, мистериозния работодател, и т.н. Разбира се, Грегор не беше споменат, а също и Бариар. Майлс Нейсмит говореше с чист бетиански акцент. Иначе Майлс се придържаше максимално близо до фактите, свързани с пребиваването му при Рейнджърите на Рандал.
— Значи лейтенант Лейк е бил заловен от нашите съперници — Торн размишляваше върху описанието на русия лейтенант, покрай когото беше минал Майлс в коридора на „Десницата на Кюрин“. — И да бяха търсили по-подходящ, нямаше да намерят, но… по-добре ще е отново да променим шифрите си.
— Определено — Майлс остави чашата си на масата и се наведе напред. — Бях упълномощен от своя работодател не само да наблюдавам Хийгън, но и да предотвратя, ако това е възможно, избухването на война в Центъра. Какво е положението според теб?
Торн се намръщи.
— За последен път бяхме на док преди пет дни. Точно тогава Аслънд измислиха тези проверки преди акостиране. За осъществяването им всички по-малки кораби бяха принудени да поемат денонощни дежурства. Колкото повече приближава завършването на военната им станция, толкова повече работодателите ни се плашат от саботажи — бомби, биологичес…
— Не споря. Ами, ъъ… как стоят нещата вътре във флота?
— Имаш предвид слуховете за твоята смърт, живот и възкресение? Плъзнали са навсякъде. В четиринайсет различни версии. Не бих им обърнал внимание, вземали са те на мушка и преди, но внезапно Озер арестува Тънг.
— Какво? — Майлс прехапа устната си. — Само Тънг? А Елена, Мейхю, Кодак?
— Само Тънг.
— В това няма смисъл. Ако беше арестувал Тънг, щеше да го подложи на химически разпит, а това щеше да го отведе и до Елена. Освен ако не я е оставил свободна, за да служи за стръв.
— Положението наистина стана напечено, когато отведоха Тънг. На ръба на експлозията. Струва ми се, че ако Озер беше предприел нещо срещу Елена и Бъз, това щеше да възпламени войната още на момента. Все още не е отстъпил и Тънг не е възстановен. В състояние на голяма нестабилност сме. Озер внимава да държи старата вътрешна група изолирана, затова съм тук почти от седмица. Но последния път, когато видях Бъз, състоянието му беше дяволски близо до това да започне да се бие. А това е последното нещо, което би направил Бъз.
Майлс бавно издиша.
— Битка… точно това иска Кавило. Ето защо ме изпроводи дотук опакован като подарък в тази… безвкусица. Капсулата на Раздора. За нея е без значение дали ще спечеля, или ще загубя, стига враговете й да са в състояние на хаос, когато тя поднесе своята изненада.
— Още ли нямаш представа каква е тази изненада?
— Не. Рейнджърите провеждаха подготовка за някакво сухопътно нападение. Това, че Кавило ме изпраща тук, означава, че ще се насочат към Аслънд. Противно на всякаква стратегическа логика. Или готвят нещо друго? Тази жена има невероятно извратен начин на мислене. Пфу! — Той нервно потрепваше с ръце. — Трябва да говоря с Озер. И този път ще трябва да ме изслуша. Премислил съм всичко. Сътрудничеството между нас може да се окаже единственият начин на действие, който Кавило не е предвидила, единствената пролука в плътната стена на нейната стратегия… Искаш ли ти да задвижиш нещата, Бел?
Торн разсъдливо присви устни.
— Оттук, да. „Ариел“ е най-бързият кораб във флота. Ще мога да избегна възмездието, ако се наложи. — Торн се ухили.
„Дали да не избягаме на Бариар?“ Не. Грегор все още беше в ръцете на Кавило. По-добре да се прави, че следва инструкциите й. Още известно време.
Майлс си пое дълбоко дъх и решително се настани в креслото в кабината за навигация и свръзка на „Ариел“. Беше се пооправил и носеше сиво-бяла униформа, която зае от най-дребната жена на кораба. За да не се виждат, навитите крачоли на панталона бяха натъпкани в ботушите, които му бяха почти по мярка. Коланът покриваше закопчалките, които зееха отворени на прекалено тясната талия. Възширочката куртка изглеждаше добре, когато беше седнал. Трайните поправки бяха оставени за по-късно. Майлс кимна на Торн.