— Добре. Включи твоя предавател.
Бръмчене, блясък и ястребовото лице на адмирал Озер се материализира на видеоекрана.
— Да, какво има… Ти! — Зъбите му изтракаха като човка, а ръката му — неясно разфокусирано петно в края на екрана, заблъска бясно по клавишите на интеркома и видеодисплеите.
„Този път не може да ме изхвърли през въздушния шлюз, но може да прекъсне връзката.“ Време е да се говори бързо.
Майлс се наведе напред и се усмихна.
— Здравейте, адмирал Озер. Завърших оценката на силите на Вервейн в Центъра Хийгън. Заключението ми е, че много сте загазили.
— Как се добра до този секретен канал? — изръмжа Озер. — Стеснете лъча, двойно шифроване! Проследете това обаждане! — обърна се той към свързочния си офицер.
— Как, ще разберете след няколко минути. Дотогава ще трябва да запазите връзката — обади се Майлс. — Но вашите врагове са на станция Вервейн, а не тук. Нито на Пол, нито в Сбора Джаксън. Нито пък аз. Най-вече! Забележете, казах станция Вервейн, не Вервейн. Познавате ли Кавило? Вашия двойник от другата страна на системата?
— Срещал съм се един-два пъти с нея — Озер беше нащрек. Нетърпението, с което очакваше доклада на техническия си екип, беше изписано на лицето му.
— С лице на ангел и ум на бясна мангуста? — доуточни Майлс.
Устните на Озер потрепнаха съвсем леко.
— Ти си се срещал с нея.
— О, да. Двамата проведохме няколко много задушевни разговора. Бяха доста… поучителни. В момента информацията е най-ценната търговска стока в Центъра. Поне моята. Искам да сключим сделка.
Озер го прекъсна с вдигане на ръка и бързо прекъсна връзката. Когато отново се появи на екрана, изражението на лицето му беше като мрачен облак.
— Капитан Торн, това е метеж!
Торн се приведе, за да може лицето му да застане пред камерата и му отвърна жизнерадостно:
— Не, сър. Не е. Опитваме се да спасим неблагодарния ви задник, ако позволите. Слушайте човека. Той знае неща, които на нас не са ни известни.
— Добре — съгласи се Озер. — Проклети бетианци. Винаги се поддържат — допълни под носа си той.
— Дали вие ще се биете с мен, или аз ще се бия с вас, няма никакво значение, адмирал Озер. И двамата ще загубим — побърза да се намеси Майлс.
— Ти не можеш да спечелиш — отвърна Озер. — Не можеш да превземеш флота ми. Не и с „Ариел“.
— „Ариел“ е само началото, ако се стигне дотам. Но не, вероятно не мога да спечеля. Това, което мога да направя, е да създам безбожна бъркотия. Да разделя силите ви, да ви скарам с работодателите ви… Всеки заряд, който ще изстреляте, всяко повредено винтче от оборудването, всеки ранен или убит войник е чиста загуба в такава вътрешна война. Няма да спечели никой освен Кавило, която просто ще изчака развръзката. Точно това е причината тя отново да ме изпрати тук. Каква печалба предвиждате, ако постъпите именно по начина, който желае врагът ви, а?
Майлс изчака, останал без дъх. Челюстта на Озер работеше, предъвквайки това пламенно изложение.
— Каква е твоята печалба? — попита той най-накрая.
— Ох, боя се, че аз съм опасната променлива в това уравнение, адмирале. Не съм тук заради печалба — ухили се Майлс, — така че щетите не ме интересуват.
— Каквато и информация да имаш от Кавило, тя не струва нищо — каза Озер.
„Започва да се пазари. Хвана се, хвана се…“
Майлс потисна ликуването, което напираше в него, и си наложи сериозно изражение.
— Разбира се, всяка дума на Кавило трябва да се пресява изключително внимателно. Но, ъъ… по дрехите посрещат, по ума изпращат. Открих слабото място на нашата красавица.
— Кавило няма слабо място.
— О, има. Нейната страст да извлича полза от всичко. Егоизмът й.
— Не виждам как това я прави уязвима.
— Точно за това имате нужда от мен в щаба си. Необходим ви е моят поглед върху нещата.
— Да те наема! — Озер се отдръпна от обектива на камерата. Удивлението му беше примесено с ужас.
Е, във всеки случай беше постигнал ефекта на изненадата. Нали това беше елемент от всяка военна акция.
— Разбрах, че поста на началник-щаба по тактическите въпроси е свободен.
Изражението на Озер направи плавен преход от удивление през вцепенение до нещо като весел бяс.
— Ти си луд!
— Не, просто ужасно бързам. Адмирале, между двама ни не се е случило нищо непоправимо. Все още. Вие ме нападнахте, а не аз, и сега очаквате от мен да ви отвърна със същото. Но аз не съм на почивка и нямам време за губене в лични забавления, като отмъщението, например.