Озер присви очи.
— А Тънг?
— Засега го дръжте затворен, ако настоявате — Майлс вдигна рамене. — Невредим, разбира се. — „Само не му казвайте, че това са мои думи.“
— Да предположим, че го обеся?
— Ъъ… това ще бъде непоправимо. — Майлс спря за момент. — Ще изтъкна, че да затворите Тънг, е все едно да си отрежете дясната ръка, преди да влезете в битка.
— Каква битка? С кого?
— Това е изненада. Изненадата на Кавило. Въпреки че имам една-две идеи по въпроса, които бих споделил с удоволствие.
— Нима? — Изражението на лицето на Озер беше същото като онова, което понякога Майлс успяваше да улови на лицето на Илиян — на човек, захапал лимон. Още малко и ще се почувства у дома.
Майлс продължи:
— Като алтернатива на възможността да стана ваш подчинен, ви предлагам да стана ваш работодател, от която бих се възползвал с радост. Упълномощен съм от моя ъъ… спонсор да предложа добросъвестен договор, обичайните премии, снаряжение и екипировка, възстановяване на щети, застраховки. — „Илиян, чуй молбата ми за помилване, моля те!“ — Всичко това без да влизаме в противоречия с интересите на Аслънд. Ще ти бъде платено от две места за една и съща работа и дори няма да има нужда да сменяш работодателя си. Мечтата на наемника.
— Какви гаранции можеш да предоставиш?
— Струва ми се, че аз съм този, който има нужда от гаранции, сър? Нека да караме подред. Аз няма да подбуждам бунтове. Вие ще спрете опитите си да ме изхвърляте през въздушни шлюзове. Ще се присъединя към вас открито — всички да знаят, че съм пристигнал. Ще ви предоставя информацията, с която разполагам. — Колко незначителна изглеждаше „информацията“ му на фона на тези щедри обещания. Никакви цифри, придвижвания на войсковите части, нищо: само намерения, и то в резултат от логически умозаключения. — Ще съгласуваме решенията. Всеки може да пропусне нещо, така че вашето мнение също ще е полезно. След това продължаваме съгласно общите си решения.
Устата на Озер се беше превърнала в тясна цепка. Той беше слисан, наполовина убеден, но все още изпълнен с дълбоки подозрения.
— Бих искал да подчертая и това, че рискът, личният риск е повече за моя, отколкото за ваша сметка.
— Мисля…
Майлс сякаш увисна в небитието, уловен единствено за думите на наемника.
— Мисля, че ще се разкайвам за това — въздъхна Озер.
Подробните преговори, необходими само за да вкарат „Ариел“ на док, отнеха още половин ден. Когато първоначалното вълнение отшумя, Торн стана по-умислен. След маневрата на „Ариел“ за акостиране той определено се замисли.
— Все още не съм съвсем сигурен какво би могло да попречи на Озер да ни затвори, зашемети и да ни обеси на спокойствие — попита Торн, седнал на страничната облегалка на креслото си. Той говореше тихо — искаше да запази оплакванията си далеч от изнежения слух на войниците от придружаващия взвод, които се екипираха наблизо в коридора на совалковия люк на „Ариел“.
— Любопитството — категорично отвърна Майлс.
— Добре де, в такъв случай: зашеметяване, химически разпит и после обесване.
— Ако ме подложи на химически разпит, ще му предложа същите факти, които така или иначе ще научи от мен плюс още някои, уви и той ще има по-малко съмнения. Толкова по-добре.
Майлс беше спасен от по-нататъшното преливане от пусто в празно от шума на подвижните ръкави, които се херметизираха от външната страна на кораба. Сержантът на Майлс освободи ключалките на люка, без да се поколебае, въпреки че, забеляза Майлс, внимаваше да не застава пред отвора.
— Взвод, строй се! — нареди сержантът. Шестимата войници провериха стънерите си. Торн и сержантът носеха и невропарализатори — добре пресметната комбинация: стънерите, като отстъпка пред човешката природа, склонна да прави грешки, и невропарализаторите, които да напомнят на другата страна да не рискува прекалено. Майлс тръгна невъоръжен. Като ругаеше наум Кавило, обу отново филцовите си чехли. Заедно с Торн Майлс оглави малката процесия и се отправи през гъвкавия ръкав към един от почти завършените докове на военната станция на Аслънд.
Верен на обещанието си, Озер си беше довел свидетели, които чакаха строени в редица. Групата от около двайсетина мъже носеше същия набор от оръжия.
— Имат числено превъзходство — измърмори Торн.
— Всичко е до акъла — промърмори му в отговор Майлс. — Върви, сякаш зад гърба си имаш цяла империя. — „И не поглеждай през рамо, че току-виж хората на Илиян ни настигнали и това се окаже истина. Не би било зле.“ — Колкото повече хора ме видят, толкова по-добре.