Самият Озер беше застанал мирно, целият в очакване. Приличаше на язваджия, който не може да си намери содата. Елена, Елена беше застанала до него. Беше невъоръжена, с лице, застинало като маска. Втренченият й поглед към Майлс и стиснатите й устни бяха натежали от подозрения — вероятно не към мотивите му, но към методите му — безусловно. „Сега пък каква глупост си измислил?“ — питаха очите й. Майлс я удостои с възможно най-краткото от ироничните си кимвания, преди да поздрави Озер.
Озер отвърна неохотно на военната вежливост.
— А сега, адмирале… да се върнем на „Триумф“ и да се залавяме за работа — изхриптя той.
— Да, наистина. Но нека пътьом направим малка обиколка из тази станция, а? Разбира се, само в помещенията, които не са свръхсекретни. В края на краищата последният ми преглед беше прекъснат толкова… грубо. След вас, адмирале.
Озер скръцна със зъби.
— О! След вас, адмирале!
Получи се цял парад. Майлс ги развежда наоколо в продължение на четирийсет и пет дълги минути, включително и през кафетерията по време на най-голямата навалица за вечеря. На няколко пъти обиколката им беше шумно прекъсвана. Майлс поздравяваше по име всеки от старите Дендарии, който успееше да познае, а останалите удостояваше с ослепителни усмивки. След себе си той оставяше невъобразим брътвеж — хората настояваха за някакво обяснение. Една бригада от Аслънд беше заета с отпарянето на облицовъчни панели и Майлс се спря, за да похвали работата им. Озер започваше да се разсейва и Елена се възползва от възможността да се наведе над Майлс и да прошепне яростно в ухото му: „Къде е Грегор?“
— Точно с това ме държат в ръцете си. Ако не успея да го върна… Много е сложно. Ще ти разкажа по-късно — прошепна й Майлс.
— О, Господи! — тя молитвено вдигна очи.
Майлс позволи да го поведат отново към „Триумф“ точно преди да прехвърли границите на търпението на Озер. Така. Покорен на заповедите на Кавило, Майлс не беше направил никакъв опит да установи връзка с Бариар. Но ако Унгари не успееше да го открие след това тук, значи беше време да го уволнят. Дори да имаше прерийна птица, подрусваща се в лудешки любовен танц на главата му, появяването му едва ли щеше да бъде по-очебийно.
Около дока, на който беше акостирал „Триумф“, все още се извършваха довършителни работи, когато Майлс премина през него начело на своя парад. Няколко работници от Аслънд, облечени в жълто-кафяво, светлосиньо и зелено, се наведоха от конструкцията и се облещиха надолу. Военните техници в тъмносините си униформи се спряха посред работата си, за да не пропуснат нещо и след това трябваше да сортират отново връзките и винтовете за релетата. Майлс се въздържа от усмивките и ръкомаханията — внимаваше да не би челюстта на Озер да се напука. Толкова стръв трябва да е достатъчна за Унгари, време беше да започне да се държи сериозно. Трийсетчленният почетен караул от наемници можеше да се превърне в тъмнична стража при следващото му хвърляне на зара.
Високият сержант на Торн, който вървеше до Майлс, зяпаше наоколо, оглеждайки новата конструкция.
— Утре по това време роботизираните товарачи трябва да са напълно автоматизирани — отбеляза той. — Това ще е подобрение… Внимавай! — Ръката му рязко се спусна върху главата на Майлс и го избута надолу. Сержантът почти успя да се завърти, а ръката му, със свити като на граблива птица нокти, описа дъга към кобура, когато пращящата синя мълния от заряд на невроразрушител го удари право в гърдите, на нивото, където преди малко се намираше главата на Майлс. Той се сви спазматично и дишането му спря. Миризмата на озон, гореща пластмаса и обгорена плът зашлеви Майлс. Той се стовари на платформата, сякаш се гмуркаше, и се претърколи. Втора мълния се пръсна на платформата и силовото й поле, което се разплиска във всички посоки, прониза като жилата на двайсет оси ръката на Майлс. Той я дръпна назад.
Когато трупът на сержанта се свлече на земята, Майлс сграбчи куртката му и се свря под него, като намести главата и гръбнака си там, където тялото беше най-плътно — под торса. Издърпа навътре и ръцете, и краката си, като се сви, доколкото можеше. Следващата мълния изпращя недалече на платформата, а следващите две удариха тялото. Въпреки абсорбиращата маса над Майлс, ефектът беше по-силен от удар с включена на максимално напрежение шокова палка.
С пищящите си уши Майлс долови крясъци, удари, писъци, стрелба, шум от бягащи крака — хаос. Глас: „Той е тук горе! Хвани го!“ и друг — висок и дрезгав: „Ти го видя. Твой е. Ти иди да го хванеш!“ Още една мълния удари платформата.