…А когато слезе долу, спря го Иехуда от Кериот и Му рече:
„Много пъти, Господи, мисъл на съмнение е засенчвала ума ми. Все съм се боял да Те запитам… Но днес е до смърт смутена душата ми — и не мога да търпя.
Последен съм аз от дванадесетмината — и пръв не съм желал да бъда: нека пръв бъде слабият! Последният винаги по кръв минава, та трябва да бъде силно сърцето му, а душата му да бъде от кремък.
Не е наистина още от кремък моята душа, но съдбовният Ден е още далеч!“
А Иисус го погледна кротко, па каза:
„Мъгла пада над душата ти, Иехуда… На оногова, който бяга от слънце, мъгли се раждат в душата… Кажи що ти тежи!“
И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза:
„За Бъдния Ден говори Ти днес, Рави: — слова за Бъдния Ден вестиш, а сегашния забрави Ти… Слова и скрижали за сегашния ден ни дай, а Бъдния Ден ще посрещнем сами.
Видяхме чудеса от Тебе. Но кой бе жадувал за чудо — и чия душа бе дирила знамение? За чудеса не сме били гладни… Ти чудеса извърши, но забрави онова, по което ламтеше всяка душа, тръгнала след Тебе… А щом не стори него, Рави — Ти нищо не си сторил.
Изцеряваше болни, Господи… Но болката издън човешкото сърце не смогна да изтръгнеш. Видях: глухи се изцериха… Но можа ли човекът да обърне ухо към веленията на духа?
Глухи добиваха слух, за да усладят ухото си с музика на разпътни свирачки. Слепи проглеждаха, за да видят игри на голи танцувачки, които преплитат сластно крака, та да уловят в мрежите си слабия. Прогледналите отиваха все там, дето пее сластта и вие разблудни хора човешката похот…
Цериш Ти, Господи… Но щом умреш и Слънцето угасне за човека — отново ще се роди болката из сърцето, защото е пълно с язви.
…На падналите даваш Ти опора, за да паднат утре пак — пред страх от изтезание или смърт… И грозно Ти ще бъде падането им тогава…
И бедните вървяха след Тебе, Господи — че Ти даваше на гладни хляб от небето, а на жадни — вода на живот.
Но — що стори за другите, Рави? — За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени. Защото знаеше слова на вечен живот.
Но на онези, които не са ни слепи, ни глухи, ни паднали, които знаят съблазънта на звънтящо злато, гънките на висона и разкоша на пурпура — нима за тях нямаше у Тебе слова на вечен живот?
За тези, които заспиват при музика, събуждат се в благоухания и минават по цветя, не стори нищо Ти. Тези, които имат дворци за наслада и празници на любов, които служат с тънка мисъл на своя вкус — тях проклинаше Ти …
Не клетва, не клетва, Господи — а път и скрижали трябва да им дадеш.
…И за онези, които имат книги н философи, тънки измами на ума и сладости на чувствата — за тях Ти не каза дума. Те не слязоха при Тебе, защото Ти общуваше.
с просяци и разпътници. Но защо самин се не качи при тях?
За онези, що бяха изгубили смисъл в живота, Ти каменни скрижали начърта. — Но за тези, които чупят скрижалите, защото сами разбират живота по свой ум и внасят в него свой смисъл — за здравите и богатите духом — Ти нищо не стори…
А те са мнозина.
…Ти работи за долните — за мъртъвците на живота: — и Ти ги възкресяваше, за да познаят греха отново — и да Те проклинят, че си ги възкресил…
А живите изостави. Синове на разтление ги нарече. Но защо ги не издери от разтлението — Ти, който лекуваше слепота и глухота? И защо не посочи път, по който изчезва разтлението — и се не връща вече? Та де е спасението на човешкия род, Господи? Когато умреш — светът отново ще гъмжи от разпътници, слепци, грешници и глухи. И Твоето име никой не ще спомене, защото никого не си спасил.
Горчиви думи казаха устата ми…И ако нямам право, просвети тъмния ми разум! Защото е трудно за човека задълго да остане при себе си…
… Прости ми, Учителю!“
А Иисус погледна далече, па сложи ръка върху рамото на Иехуда и му каза кротко:
„Не ми тежат думите, Иехуда. Но твоите слова не идат от живота.
Не си ли чул притчата: — за ден не става от семка тамариск, ни от кълн — смоковница?
На силните, говориш ти, закон не дадох. Та не си ли слушал притчата за Сеяча — и приказката за Сина на Господаря, пратен в лозето, — не си ли разумял? Още Моисей даде закон за всички — и за слаби, и за силни. Пророците идваха и също говореха на силните. Йоан Кръстител не загина ли за това, че проповядваше пред силни? И не паднаха ли толкова пророци — все за това?
При здравите не отидох, казваш ти. Но вечният живот не слага предел между здрави и болници. Пшеницата и плевелът растат едно до друго.
Елей — за кожата — разказват старите, — елей за кожата, която ражда слинове. Но за сърцето, в слинове обвито, няма елей. Стрелата пронизва кора на тамариск, но от кожа на крокодил се чупи.