Пази се от себе си, Иехуда!
В деня, когато Син Човешки бъде предаден на съд, ще се отрекат от Него мнозина…
— Но горко на облака, който носи мълния!“
И слезе Иисус при подножието, та отиде с учениците в града, за да празнуват Пасха.
А Иехуда стоеше навъсен.
Той мисли дълго. Двоумеше се що да направи. Много мисли се кръстосваха в ума му — както пчелите кръстосват своите пътища пред кошера.
Накрай каза:
„Блазе на облака, който носи мълния! Ако Иисус е Месия, за Него не ще има ни съд, ни смърт. Но ако не е …“
И стана, та отиде при синедриона.
…А когато след полунощ Иисус и единадесетмината пееха псалми, в тишината на топлата нощ блеснаха факли, разпалена борина и светилници с елей.
И мъже вървяха крадешком между маслините.
Излезе Иисус измежду апостолите и се запъти към ония, които бяха дошли да Го заловят и поведат на съд.
И срещна го Иехуда, поздрави Го и Го целуна. А Иисус го погледна тъжно и кротко, па изви ръце — да ги свържат.
…А единадесетмината Го напуснаха.
Сам тръгна Христос към двореца на първосвещеника, дето чакаха лъжесвидетелите и враговете на доброто. Когато слугите и стражите отминаха с Него напред, след тях отдалеч тръгнаха плахо неколцина от учениците.
Йерусалим спеше. И ничий сън се не смути през тая нощ, когато лъжеслужителите Божии осъдиха Божия Син на смърт.