Той се обърна и тръгна към пистата.
– Впрочем, офертата остава – подвикна през рамо.
Монк извади двете писма и ги размаха във въздуха.
– А тези тук?
– Изгори ги, момчето ми. За разлика от документа, те са фалшиви. Все някак трябваше да те притисна, нали разбираш?
Вече наближаваше самолета, когато зад гърба му се чу вик.
– Вие, сър, сте един стар мръсник!
Стюардесата вдигна изумен поглед към Ървин.
– И слава Богу – каза той с усмивка.
Със завръщането си в Лондон сър Найджъл Ървин веднага се хвана на работа. Предстоеше му тежка и изключително натоварена седмица.
Беше останал с отлични впечатления от Джейсън Монк, характеристиката, която му бе дал неговият бивш началник Кери Джордан също будеше възхищение, но десет години извън занаята бяха твърде много за един разузнавач.
Нещата се бяха променили. Русия се бе променила до неузнаваемост. От Съветския съюз, който Монк познаваше от кратките си посещения и дългогодишното надлъгване, не бе останало почти нищо. Дори картата не беше вече същата – почти всички селища, местности, улици и площади бяха възвърнали имената си от времето преди революцията. Пуснат в съвременна Москва без стабилна предварителна подготовка. Монк щеше да се види в чудо от промяната.
И дума не можеше става да се обърне за помощ към Британското или Американското посолство. Те нямаха и не трябваше да имат нищо общо със случая. Но все пак Монк щеше да има нужда от място където да се скрие, от приятел, който да му се притече на помощ в нужда.
От друга страна, доста неща в Русия бяха останали почти незасегната от промяната. Страната продължаваше да поддържа огромен вътрешен разузнавателен апарат – Федералната служба за сигурност, наследник на бившото Второ главно управление на КГБ. Анатолий Гришин беше напуснал службите, но сто на сто бе запазил връзките си в тях.
Но не в това бе бедата. Същественият проблем произтичаше от повсеместната корупция, завладяла страната. С практически неизчерпаемите средства, които мафията на Долгоруки изсипваше на Комаров a оттам и на Гришин, нямаше човек, институция или Служба в органите на държавното управление, които да не можеха да бъдат купени.
Горчивата истина бе, че благодарение на хиперинфлацията, всички служители в държавните ведомства работеха за онзи, който дава повече. С достатъчно пари можеше да се купи всяка държавна служба за сигурност или пък малка армия войници от специалните части.
Като се прибавят към това и наемницте на Черната гвардия, хилядите фанатизирани членове на Младежката бойна лига и невидимата улична армия на престъпния свят, възможностите на Гришин да открие и залови човека, дошъл да му навреди, ставаха неограничени.
Първото, с което Ървин се зае, бе да сформира малък, но верен и изключително професионален екип от бивши войници от Британските специални части.
След десетилетна борба с терористите на ИРА в Обединеното кралство, след обявените воини Фолкландските острови и в Персийския залив, след още ред необявени от Борнео до Оман, от Африка до Колумбия, след дълбоко законспирирани мисии в десетки други „забранени територии“ Великобритания бе създала и отгледала най-опитните командоси в света.
Много от тях бяха напуснали армията или частите, в които бяха служили, и използваха необичайните си умения като средство за препитание. Работеха като телохранители, грижеха се за сигурността на агенти, занимаваха се с промишлен контрашпионаж, консултираха банки, корпорации и частни лица.
Сол Нейтансън, верен на думата си, бе направил непроследим депозит в английска офшорна банка, която стриктно спазваше банковата тайна. При поискване, чрез невинна кодова дума, отправена в безобиден телефонен разговор, Ървин можеше да прехвърли необходимата му сума в лондонския клон на банката и да я изтегли за покриване на непосредствените нужди.
След четирийсет и осем часа той вече имаше на свое разположение шестима млади мъже, двама от които говореха руски.
Нещо в разговора му с Джордан му бе направило особено впечатление и един от рускоговорещите замина за Москва със съответното количество валута в брой, за да проучи следата. Щеше да се върне едва след две седмици, но затова пък с добри новини.
Останалите пет човека бяха изпратени по задачи. Един от тях замина за Америка със специална препоръка, която да му осигури среща с Ралф Брук, председател на управителния съвет и президент на ИнТелКор. Другите се впуснаха да търсят разнообразни специалисти в множество загадъчни области, от които Ървин смяташе, че ще възникне нужда. Когато всички вече тичаха по поставените им задачи, той се зае с проблема, който искаше да разреши лично.