Ървин се беше сдобил отнякъде с истински руски документи и бе прибягнал до услугите на гравьор и калиграф, за да ги фалшифицира според новата самоличност.
Монк прекара часове пред огромна карта на Москва, опитвайки се да запомни града и стотиците нови имена, които за него бяха съвсем непознати. Кеят „Морис Торес“, кръстен на починалия френски комунистически лидер, бе възвърнал старото си име и се казваше Софийски. Всичко, свързано с Маркс, Енгелс, Ленин, Дзержински и останалите комунистически величия беше изчезнало от топонимията.
Той запамети стоте най-известни сгради и тяхното разположение, научи се да използва новата телефонна система, да спира на секундата „такси“, като махне на който и да е шофьор, където и когато и да било, и му даде долар.
Прекара часове в стаята с прожекционния апарат, където заедно с един човек от Лондон, който също говореше руски, но беше англичанин, прегледа стотици лица, докато не ги запомни съвсем.
Имаше и много за чете: речи на Комаров, руски вестници и списания. И най-ужасното – петдесет телефонни номера, които трябваше да бъдат наизустени, цифра по цифра. А с цифрите изобщо не беше на "ти".
Сър Найджъл дойде отново на втората седмица. Изглеждаше уморен, но доволен. Не каза къде е бил. Донесе нещо, което едно от момчетата в екипа му бе купило след дълго обикаляне из лондонските антиквариати. Монк го преметна в ръцете си.
– Откъде, по дяволите, знаеш за това? – попита.
– Няма значение. Имам си източници. Същият ли е?
– Абсолютно. Поне доколкото си спомням.
– Значи ще ни свърши работа.
Ървин беше донесъл и куфар, изработен от умел майстор. Само невероятно опитен митничар можеше да забележи тайника, в който Монк щеше да скрие двата документа: Черния манифест в оригинал на руски и превода на доклада, доказващ неговата автентичност.
В началото на втората седмица Джейсън Монк имаше чувството, че не е бил в такава форма от десет години насам. Заякна, мускулите му се стегнаха, стана по-издръжлив на натоварванията, макар да знаеше, че никога няма да стигне Сайрън и Мич. Те можеха да тичат с часове, преодолявайки границите на болката и изтощението, за да достигнат до онова състояние, близко до смъртта, в което само волята кара тялото да се движи.
В средата на втората седмица пристигна Джордж Симс, около петдесетгодишен, бивш офицер от САС. На следващата сутрин той изведе Монк на поляната. Застана на четири метра от него и каза с напевния си шотландски акцент.
– А сега, сър, ще ви бъда много задължен, ако се опитате да ме убиете. – Монк го погледна учудено. – Не се притеснявайте, няма да успеете.
Беше прав. Монк се приближи, финтира и замахна. Шотландските хълмове се завъртяха пред очите му и той се озова по гръб на поляната.
– За малко да ме ударите – каза бившият офицер.
Хектор беше влязъл в кухнята да остави току-що извадените моркови, когато Монк отново прелетя с главата надолу през прозореца.
– Какво правят, за Бога? – попита градинарят.
– Я стига – смъмри го госпожа Гий. – Не виждаш ли, че гостите на младия господар се забавляват.
Навътре в гората Симс връчи на Монк швейцарски деветмилиметров автоматичен зигзауер.
– Бях останал с впечатление, че използвате браунинг – каза Монк а желанието си да се покаже осведомен.
– Ползвахме, но отдавна. Минахме на тия преди повече от десет години. Стреляли ли сте с две ръце от изправено положение, сър?
Като новобранец в ЦРУ, Монк бе прекарал курс по стрелба със стрелково оръжие във "Фермата" във Форт Пиъри. От малък ходеше на лов с баща си из Сините хребети и резултатите му бяха най-добрите в курса. Оттогава обаче бе минало много време.
Шотландецът изправи дървен силует за мишена, отдалечи се на петнайсет крачки, обърна се и изстреля четири куршума в областта на сърцвто. Монк отнесе лявото ухо на силуета и одраска бедрото му. В продължение на три дни двамата изстрелваха по сто патрона два пъти на ден, докато Монк се научи да вкарва три от пет куршума в главата. – Това обикновено ги спира – каза Симс с тона на човек, който си дава сметка, че не може да иска повече.
– С малко късмет изобщо няма да ми се наложи да използвам такива щуротии –– отвърна Монк.
– Да, знам сър. Всички така казват. А после късметът се оказва по-малко от необходимото. Вие бъдете подготвен, пък нека не се наложи.
В началото на третата седмица Монк бе запознат със "свръзката“ си. Изненадващо млад мъж на име Дани пристигна от Лондон и донесе със себе си куфарче.
– Това е най-обикновен лаптоп – обясни той.