След зимата на 1994-а, бяха станали още по-безпощадни. Малко преди Коледа на същата година Борис Елцин бе обявил безсмислена война на родината им, за да срази непокорния президент Дудаев, които настояваше за независимост. Ако войната бе приключила бързо и мълниеносно, може би щеше да има успех. Но великата руска армия се видя в чудо от лековъоръжените чеченски бойци, които хванаха казвказките гори и продължиха да се сражават.
В Москва и последните задръжки на чеченската мафия към руската държава окончателно отпаднаха. Заплашени отвсякъде, чеченците се обединиха в затворена и крайно предана общност, далеч по-непробиваема от тази на грузинците, арменците или местните руснаци. Нейният водач бе едновременно главатар на престъпна групировка и герой от съпротивата. През есента на 1999-а чеченската мафия се ръководеше от бившия капитан от КГБ Умар Гунаев.
В ролята на си на преуспяващ бизнесмен Гунаев продължаваше да се разхожда на свобода и да живее като мултимилионер, какъвто всъщност беше. "Офисът" му заемаше целия последен етаж на един от неговите хотели, построен от американска хотелска верига в близост до Хелзинската гара.
Отидоха до там с личния му мерцедес, брониран срещу куршуми и бомби. Гунаев пътуваше с личен шофьор и телохранител, а тримата от кафенето го следваха отзад с беемвето. Двете коли влязоха в подземния паркинг на хотела и след като районът бе проверен от тримата в беемвето, Гунаев и Монк се качиха на скоростен асансьор, който ги отведе до последния, десети етаж. Щом излязоха, захранването на асансьора беше прекъснато.
Двамата прекосиха строго охраняваното фоайе и най-после се усамотиха в личния апартамент на чеченеца. По нареждане на Гунаев, облечен в бяло сервитьор поднесе кафе и напитки.
– Бих искал да ти покажа нещо – каза Монк. – Мисля че ще ти бъде интересно, дори поучително.
Той отвори куфарчето си и натисна две копчета, за да отвори тайника. Гунаев наблюдаваше с интерес. Куфарът и съдържанието му очевидно предизвикаха любопитството му.
Монк извади руския превод на доклада от разследването и му го подаде. Гунаев хвърли отегчен поглед към трийсет и трите страници в сивата папка.
-Трябва ли да го чета? – попита.
– Струва си търпението. Моля те.
Гунаев въздъхна и зачете. Съдържанието така го погълна, че той остави кафето си непокътнато. След двайсетина минути затвори папката и я остави на масичката.
– Е, добре, този манифест е истински. И какво от това?
– Написан е от бъдещия ви президент – каза Монк.
– Ще ти бъде любопитно да разбереш какво смята да прави, като дойде на власт. След няколко месеца.
Американецът сложи черната папка на масата.
– Още тридесет страници?
– Този път четирийсет. Но още по-интересни. Моля те направи ми това удоволствие.
Гунаев прелисти набързо първите десет страници относно въвеждането на еднопартийна система, възстановяването на ядрения арсенал, повторното завземане на отцепилите се републики и създаването на нова мрежа от трудови лагери. В един момент очите му се присвиха и бавно започнаха да следят текста.
Монк знаеше докъде е стигнал. Надъханите с фанатизъм изречения се бяха запечатали в съзнанието му такива, каквито ги бе прочел за пръв път пред прозрачните води на залива
Саподила на островите Теркс-и-Кайкос.
"Да се ликвидира окончателно и безвъзвратно всеки един чеченец на територията на Русия.., да се унищожи тази гнусна сган, дръзнала да въстане срещу великия руски народ.., земята на Чечня да се превърне в дива пустош да не остане тухла върху тухла, камък върху камък.., веднъж и завинаги... За да се научат осетинците, дагоманците и ингушетите да почитат новия си руски господар и да се страхуват от него."
Гунаев дочете манифеста и остави папката на масата.
– И преди са опитвали – каза. – И царете, и Сталин, и Елцин.
– Да, но със саби, картечници и ракети. Какво ще кажеш за гама-лъчи, антракс и нервно-паралитичен газ? Методите за масово унищожение доста са се модернизирали.
Гунаев стана, свали сакото си, сложи го на облегалката на стола, отиде до огромния прозорец и се загледа в покривите на Москва.
– Искаш да го елиминираме? Да го премахнем? – попита той.
– Не.
– Защо? Не е невъзможно.
– Не ни върши работа.
– Обикновено върши.
Монк обясни евентуалните последствия: хаос в страната, размирици, дори гражданска война, или пък втори Комаров, може би самият Гришин, още по-ожесточен и жаден за власт.
– Монетата има две страни – каза той. – Човека на мисълта и човека на действието. Ако убиеш единия, на мястото му идва другият. Унищожението на твоя народ продъджава.