Гунаев се обърна, дойде до масата и се надвеси над Монк.
– Какво искаш от мен, чужденецо? Идваш тук като непознатия, който някога спаси живота ми. Е, добре, задължен съм ти за това. Но защо ми показваш тая гадост? Какво общо имам аз с нея?
– Нищо, ако така решиш. Ти притежаваш много неща Умар Гунаев. Огромно богатство, невероятна власт дори силата да определиш живота или смъртта на всеки човек. Можеш да си тръгнеш и да оставиш всичко това да се случи.
– А защо да не го направя?
– Заради някогашното момче. Малко и раздърпано, израснало в бедно селце в Северен Кавказ сред роднини, приятели и близки, обединили усилията си да го изучат в университет и да го пратят в Москва, за да стане велик човек. Въпросът е дали това момченце е умряло някъде по пътя, за да се превърне в машина, задвижвана само от парите, или още живее някъде в теб и помни народа си?
– Ти ми кажи.
– Не, изборът е твой.
– А твоят избор, чужденецо?
– Той е много по-лесен. Мога да си тръгна оттук, да, да хвана такси до летището и да се върна у дома, където е топло, уютно и сигурно. Мога да им кажа да не си правят труда, защото тук вече нищо няма значение, никого не го е грижа, всички са купени и платени и каквото и да се случи, все е тая.
Чеченецът седна и се замисли.
– Смяташ, че можеш да го спреш? – попита накрая.
– Има начин.
– И после какво?
Монк обясни намеренията на сър Найджъл и покровителите му.
– Ти си луд – заяви кратко Гунаев.
– Може би. Но какъв избор имаш? Комаров и геноцида, провеждан от неговия палач; хаоса и гражданската война; или това, което аз ти предлагам.
– Ако реша да ти помогна, какво ще ти е необходимо.
– Да се скрия. Но на открито. Да се движа, но да не бъда разпознат. Да се срещна с хората, които съм дошъл да търся.
– Смяташ, че Комаров ще разбере, че си тук?
– Съвсем скоро. Както ти е известно, в този град има милион информатори. Самият ти ползваш част от тях. Тук няма пречки пред парите. А този човек не е за подценяване.
– Той може да купи цялата държава. Дори аз не мога да си позволя това.
– Както сигурно знаеш, Комаров е обещал на своите партньори и спонсори от мафията на Долгоруки целия свят и всичко в него. Съвсем скоро те ще бъдат държавата. Какво ще стане с теб тогава ?
– Добре. Мога да те скрия. Докога, дори и аз не знам. Сред нас никой няма да те намери, освен ако ти не поискаш. Но не можеш да живееш тук. Прекалено очевидно е. Имам много тайни квартири. Ще трябва да се местиш от една в друга.
– Няма проблеми – отвърна Монк. – Но за да се движа свободно, ще ми трябват документи. Отлично фалшифицирани.
Гунаев поклати глава.
– В тази страна никой не фалшифицира документи. Купува си истински.
– Забравих.
– Какво друго ти трябва?
– Като за начало, това.
Монк написа няколко неща на листче и му го подаде. Гунаев прегледа списъка. Всичко можеше да се намери. Когато стигна до последния ред, попита:
– Това пък за какво ти е?
Монк обясни.
– Нали знаеш, че притежавам половината "Метропол" – въздъхна Гунаев..
– Ще се опитам да ползвам другата половина – отвърна Монк.
Чеченецът не разбра шегата.
– Според теб с колко време разполагаш, преди Гришин да разбере, че си тук?
– Зависи. Около два дни, може би три. Като тръгна насам-натам, няма начин да не останат следи, някой да не проговори.
– Добре. Ще ти дам четирима души. Те ще ти пазят гърба и ще те придвижват от място на място. Началник ще им бъде един от тримата, с които се запозна. Мехмед, караше беемвето. Много е добър. Давай му списък с онова, което ти е необходимо. Ще ти го осигуря. Но пак ти казвам, че си луд.
Към полунощ Монк вече беше в стаята си в хотел „Метропол". В края на коридора пред асансьорите имаше широко пространство с четири кожени кресла.
В две от тях седяха двама мъже и кротко четяха вестници. Щяха да останат там цяла нощ. В малките часове на утрото в стаята на Монк бяха доставени два куфара.
Повечето московчани и сто на сто всички чужденци смятат, че патриархът на Руската православна църква живее в пищен апартамент дълбоко в сърцето на средновековния Данииловски манастир зад белите назъбени стени, сред гората от църкви и катедрали.
Така си мислят всички. А Църквата старателно подхранва мита. В една от огромните административни сгради на манастира, охраняван от верни до смърт казашки войници, патриархът наистина разполага с цял етаж, откъдето се решават съдбините на Патриаршията на Москва и цяла Русия. Но Негово светейшествто не живее там.