Монк мина по коридора към стаята си, почукана отсрешната врата, получи куфарчето от човека вътре и влезе в стая 841-ва. Първите двама гангстери, които бяха взели асансьора, се появиха в края на коридора тъкмо навреме, за да видят вратата на стаята на Монк да се затваря. Секунди след тях по стълбите се качиха и другите. Последва кратък разговор. Двама се настаниха на кожените фотьойли, откъдето имаха поглед към коридора, а другите двама се върнаха долу да докладват.
В десет и половина от стаята срещу наблюдавания обект излезе някакъв мъж, мина през фоайето покрай тях и тръгна към асансьорите. Никой не му обърна внимание: друг човек, друга стая.
В десет и четирийсет и пет телефонът на Монк иззвъня. Обаждаше се камериерката да пита дали има нужда от допълнително кърпи. Той отказа, благодари и затвори.
Със съдържанието на куфара Монк влезе в поредното си превъплъщение и се приготви за тръгване. В единайсет излезе на малкия балкон и дръпна стъклената врата след себе си. Не можеше да я заключи отвън, затова я залепи с парче широка, здрава лепенка.
После, завързан през кръста със стабилно въже, той се спусна един етаж по-надолу на балкона на стая 741-ва. Оттам прескочи четири разделителни прегради и спря пред прозорците на 733-а.
В единайсет и десет един шведски бизнесмен лежеше гол в леглото си, с ръка на половия си орган, и гледаше порно, когато – за негов ужас – на прозореца му се почука.
Пред паническия избор между хавлията и дистанционното той в крайна сметка избра хавлията и, прилично загърнат, стана от леглото и отиде до прозореца. Отвън някакъв мъж му правеше знаци да отвори. Напълно шашардисан, шведът отключи вратата. Мъжът влезе в стаята и започна да се оправдава с провлачения диалект на американски южняк.
– Хиляди благодарности, друже.., сър. Сигурно се чудите какво правя на вашия балкон... – Беше прав. Шведът го гледаше вцепенен и не можеше да проумее как е попаднал пред прозорците му. – ... Вижте сега. Много е глупаво, ама аз съм в съседната стая и рекох да изляза на балкона да изпуша една пура, че да не опушвам в стаята, обаче – представяте ли си – проклетата врата взе, че се затвори от вятъра. Видях се в чудо, та реших да прескоча при вас и да ви помоля да ме пуснете да вляза през вашата стая.
Навън беше студено. Пушачът бе облечен като за излизане, с куфарче в ръка, вятър нямаше, а вратите не се заключваха от само себе си, но на шведа му беше все тая.
Сипейки благодарности и извинения, неканеният му гост намери сам пътя към вратата, пожела му приятна вечер и си излезе.
Шведският бизнесмен, който отгоре на всичкото се занимаваше с продажба на брави и ключалки, затвори плътно прозорците, спусна завесите, свали хавлията, натисна копчето на дистанционното и се върна към икономичното си развлечение.
Необоспокояван от никого, Монк прекоси коридора на седмия етаж, слезе по стълбите и бе пресрещнат на ъгъла от Мехмед с беемвето.
В полунощ трима мъже спряха пред стая 741-ва, оставиха малкия си куфар пред вратата, отключиха и влязоха. Забавиха се в стаята около двайсет минути и си заминаха.
В четири часа сутринта устройство, съдържащо – както впоследствие щеше да стане ясно – килограм и половина пластичен взрив, избухна под тавана на стая 741-ва. Експертите по-късно щяха да предположат, че устройството е било поставено върху купчина мебели в средата на стаята, за да се взриви точно под леглото на идентичната стая един етаж по-горе.
Стая 841-ва беше напълно разрушена. Миниатюрни късчета плат от матрака и завивките на леглото покриваха всеки сантиметър от пода. Под тях имаше парченца от рамката на леглото, трески от гардероба и шкафовете, стъкла от абажурите и огледалата и хиляди човешки костици.
Четири линейки дойдоха на местопроизшествието, но бързо си тръгнаха. Нямаше работа за тях. Лекарите дори не бяха в състояние да успокоят истеричните наематели на три съседни стаи, тъй като не говореха чужди езици. Увериха се само, че няма пострадали, и оставиха ужасените чужденци на дежурния управител.
Дойде и пожарната, но макар всичко в двете засегнати стаи да бе превърнато в пепел от силната експлозия, пламъци нямаше. Само криминалистите се ровеха в развалините и събираха парченце по парченце останките – част от които човешки, – за да ги анализират по-късно.
По заповед на високопоставен генерал-майор отдел „Убийства“ се представляваше от следователя Бородин, който още с влизането установи, че в стаята няма нищо по-голямо от човешка длан, а на пода зее зловеща еднометрова дупка.