На пръв поглед положението в банята не беше по-различно Вратата, явно затворена в момента на експлозията, бе раздробена на трески в мивката. Разделителната стена също беше срутена навътре в банята от силната взривна вълна от другата страна.
Но изпод развалините се подаваше дипломатическо куфарче – обгорено, разкривено, изподраскано, но все пак цяло. Явно в момента на взрива то бе стояло на най-защитеното място в двете стаи, изправено до стената на банята между тоалетната чиния и бидето. Беше прогизнало от вода, но съдържанието му останало невредимо. Бородин се огледа за колетите си и пъхна документите от куфарчето под якето си.
Полковник Гришин ги получи заедно със сутрешното си кафе. Двайсет и четири часа могат значително променят настроението на един човек. Този път полковникът седеше зад бюрото си спокоен и крайно удовлетворен. Пред него лежаха два документа. Единият беше на руски и той веднага го разпозна: Черния манифест. Другият документ бе американски паспорт на името на Джейсън Монк.
"Както дошъл, така и си отишъл, помисли си Гришин. Но този път, драги, няма да си тръгнеш оттук,“
Същия този ден се случиха още две неща, но и двете минаха съвсем незабелязано. Английски турист, чийто паспорт го определяше като Брайън Маркс, пристигна на летище „Шереметиево“ с редовния следобеден полет от Лондон, а други двама англичани минаха границата с Финландия с кола.
За служителите на летището новодошлият бе един от стотиците, които се изсипваха всеки ден. Не говореше руски, премина през формалностите като всички останали, излезе от терминала и хвана такси до центъра на Москва.
След като освободи таксито на един ъгъл, той се увери, че никой не го следи, и продължи пеша до малкия второкласен хотел, в който си бе резервирал единична стая.
Според митническата декларация, попълнена при влизането му в страната, той разполагаше с ограничено количество британски лири, за които при излизане трябваше да представи бордеро от законно обменно бюро, и пътнически чекове, подлежащи на същите разпоредби. В митническата декларация не се споменаваше нищо за пачките стодоларови банкнота, залепени отзад на бедрата му.
Фамилията му изобщо не беше Маркс, но съвпадението с Карл Маркс бе развеселило калиграфа, който беше фалшифицирал паспорта му. Тъй като изборът на собствено име се бе паднал на него, пътникът бе решил да запази истинското си име Брайън. Всъщност това бе същият онзи рускоговорещ бивш войник от специалните сили, когото сър Найджъл Ървин бе изпратил на разузнавателна мисия през септември.
След като се настани в хотела, Брайън се със задачите си. Нае малък автомобил от западна агенция и отиде да се разходи из покрайнините на столицата в квартала Воронцово в най-южната част на Москва.
В продължение на два дни, на различни интервали, за да не привлича внимание, той внимателно проучи и огледа един огромен склад, пред които през деня непрекъснато спираха камиони.
Нощем обикаляше сградата пеша, с бутилка водка в ръка. В редките случаи, когато насреща му се появеше друг пешеходец, той започваше да се кандилка насам-натам като пияница и хората дори не го поглеждаха.
Онова, което видя по време на обиколките си, му се понрави. Телената ограда не беше пречка. Нощем вратата на рампата беше заключена, но от задната страна на склада имаше друг, по-малък вход, подсигурен с катинар. Един-единствен пазач обикаляше от време на време сградата след залез слънце. С други думи, складът не представляваше проблем.
Край старото южно пристанище на Москва река се намира огромен битпазар за автомобили втора ръка, където може да се купи абсолютно всичко – от разнебитена таратайка до чисто нова лимузина, току-що открадната от някоя западна държава, а също и московски регистрационни номера и всевъзможни инструменти, като например чифт яки клещи-резачки.
От центъра на града Брайън купи десетина евтини, но надеждни швейцарски часовници, една шепа батерии, няколко метра кабел и изолирбанд. Когато окончателно се убеди, че може да открие склада по всяко време на денонощието и да се върне обратно в центъра по няколко различни маршрута, той се върна в хотел и зачака колата, която пътуваше на юг от Санкт Петербург.
Срещна се със Сайрън и Мич в „Макдоналдс“ на улица "Тверская". Двамата командоси бяха пристигнали бавно, но без произшествия.
Преди да тръгнат, в един гараж в южен Лондон волвото им бе преоборудвано, за да поеме необичайния си товар. Двете предни безкамерни гуми бяха свалени и заменени с камерни, в чиито вътрешни гуми предварително бяха насипани стотици късчета пластичен взрив Симтекс", не по-големи от палец.