Той прегледа плановете, запозна се с терена, осведоми се за местното население и написа доклад, в който изказваше мнението си, че операцията е безсмислена, ще се превърне в касапница и ще стане съветски Виетнам. Андропов за втори път беше вбесен.
Николаев отново бе изпратен в шеста глуха да подготвя новобранци, а генералите, които отидоха в Афганистан, се върнаха с медали и почести, но и с десетки хиляди трупове в найлонови чували.
– Това е пълен абсурд. Не можеш да ме накараш да повярвам на тия глупости, каквото ще да става. – Стария генерал подхвърли папката върху коленете на Монк.
– Но трябва да ти призная, че имаш здрави нерви, американецо. Идваш в родината ми, в собствения ми дом.., да ми пълниш главата с тия злокобни лъжи...
– Кажете ми, генерале, какво мислите за нас?
– За вас?
– Да, за нас. Американците, западняците. Аз съм изпратен тук. Не съм дошъл по собствена воля. Защо, мислите, са ме пратили? Ако Комаров беше добър човек и лидер със славно бъдеще, мислите ли, че щеше да ни дреме на задниците
Възрастният генерал го изгледа, шокиран не толкова от грубия език, с който беше свикнал в армията, колкото от несломимата упоритост на по-младия мъж срещу него.
– Знам, че съм прекарал живота си да се боря срещу вас.
– Не, генерале, прекарали сте живота си да ни се противопоставяте. И то в услуга на режим, чийто извращения са ви добре известни...
– Говориш за моята родина, американецо. Оскърбленията са си изцяло за твоя сметка.
Монк се надвеси напред и сложи ръка на Черния манифест.
– Но такова нещо не е имало, нали? Нито при Хрушчов, нито при Брежнев, нито при Андропов...
– Ако е вярно! Ако изобщо е вярно! – изкрещя генералът. – Всеки би могъл да го напише.
– Прочетете това, щом се съмнявате. От него ще как сме се сдобили с документа. Един стар войник даде живота си, за да го извади на бял свят.
Той подаде на генерала доклада от разследването и му наля пълна чаша водка. Генералът я гаврътна по руски, наведнъж.
Едва през лятото на 1987-а някой извади стария доклад, който Николаев бе писал през 1979-а, отупа го от праха и предаде във Външно министерство. През януари 1988-а външният министър Едуард Шеварднадзе обяви на света, че съветските войски се изтеглят от Афганистан.
Николаев най-сетне бе повишен в чин генерал-полковник и извикан от Генералния щаб да ръководи изтеглянето. Последният командир на Четирийсета армия беше генерал Громов, но той бе уведомен, че с цялостния план по изтеглянето на войските ще се заеме Николаев.
Като по чудо цялата Четирийсета армия се измъкна от страната, без да даде нито една жертва повече, въпреки че муджахидините бяха по петите и. Последната съветска колона премина моста над Амударя на 15 февруари 1989-а. Най-накрая пътуваше Николай Николаев. Можеше да се прибере със самолета на Генералния щаб, но бе предпочел да върви с войниците.
Возеше се сам на задната седалка на открита газка, придружаван само от шофьора. Никога не беше отстъпвал преди. Седеше изправен в бойната си униформа, без пагони, които да издават ранга му, но войниците познаваха буйната му бяла коса и засуканите краища на мустаците му.
Беше им дошло до гуша от Афганистан и с нетърпение чакаха да се приберат у дома, въпреки поражението. Щом преминаха от северната страна на моста, всички избухнаха в радостни възгласи. Спираха край пътя, виждайки бялата му глава, изсипваха се от камионите и го поздравяваха с гръмко „ура“. Сред тях имаше десантници, които бяха чули за случката в Прага, бивши танкисти, изпратени да управляват БТР-те – всички му махаха с ръце и го поздравяваха.
Беше на шейсет и три години тогава, скоро щеше да се пенсионира и да се отдаде на спомени и другарски сбирки. Но за тях той все още беше техният чичо Коля, които ги водеше към дома.
За четирйсетте си години като танкист той бе направил три неща, които го бяха превърнали в легенда. Беше забранил „чанча“ – системния тормоз над новобранците, довел до стотици самоубийства – и останалите генерали последваха примера му. Беше борил със зъби и нокти за по-добри условия и по-добра храна за войниците си и бе държал на отличната подготовка и високия боен дух, докато не превърна всяко едно поделение под негово командване – от взвода до дивизията – в образец за армията.