Преди да се раздели с властта, Горбачов го бе удостоил с чина армейски генерал.
– Какво очакваш от мен, американецо? – Генерал Николаев остави доклада от разследването и се загледа в огъня. – Ако всичко това наистина е вярно, значи Комаров е един изверг. Но какво бих могъл да направя аз? Гоня осемдесетака, пенсиониран съм от единайсет години, вече не съм онова, което бях...
– Но те още са там – каза Монк и стана да прибере документите. – Милиони ветерани. Някои са служили под ваше командване, други ви помнят, но почти всички знаят за вас. Думата ви още се чува сред тях.
– Виж какво, чужденецо, този народ е изтърпял страдания, каквито ти не би могъл и да си представиш. Тази земя е пропита с кръвта на нейните синове и дъщери. Сега идваш и ми казваш, че пак ще се лее кръв. Мъчно ми е, ако е вярно, но нищо не мога да направя.
– Ами армията? Която ще бъде заставена да пролее тази кръв? Какво ще стане с армията? Вашата армия.
– Тя вече не е моя.
– Ваша е, колкото и на всеки друг гражданин на страна.
– Тази армия претърпя най-голямото си поражение.
– Не тя, комунистическият режим претърпя поражение. Не и войниците. Вашите войници. Те просто бяха разпуснати. А сега един човек иска да ги мобилизира отново. Но с друга цел. За да нападат, да поробват и да колят народа си.
– Защо точно аз?
– Имате ли кола, генерале?
Възрастният мъж учудено вдигна поглед от камината.
– Естествено. Малка е, но ми върши работа.
– Отидете в Москва. В Александровския парк. При огромната гранитна плоча до вечния огън. Попитайте ги какво трябва да направите. Не питайте мен, тях питайте.
Монк си тръгна. Преди да се зазори, вече се беше прибрал в поредното скривалище с двамата си чеченски телохранители. Същата нощ взривиха печатницата.
Ако трябва да се класират множеството древни и тайнствени институции, които и до днес съществуват във Великобритания, първото място без съмнение ще се падне на Лондонския хералдически институт, основан още по времето на Ричард III. Най-високо в йерархията на този институт стоят пазителите на гербовете и херолдите.
В Средновековието херолдите — или иначе казано вестителите – са били използвани, за да пренасят съобщения между воюващите страни през бойното поле по време на примирие.
Между войните те били натоварвани със съвсем други задачи. В мирно време рицарите и благородниците се събирали да показват бойните си умения в дуели и турнири. И тъй като участниците били облечени от главата до петите в доспехи, херолдите, чието задължение било да обявяват имената на съперниците във всеки един турнир, трудно разпознавали мъжете зад шлемовете.
За да се разреши този проблем, благородниците носели емблема или знак на щитовете си. Така херолдът, виждайки мечка и разните му там атрибути, разбирал, че някъде там в металната черупка се крие графът на Уоруик.
Покрай тези си функции херолдите станали експерти и арбитри за това кой е и най-вече кой има правото да се нарича така или иначе. Те проследявали родословието на аристократите и водели на отчет всичките им кръвни наследници.
Всичко това не се правело само от снобизъм. С титлата вървели огромни имения, замъци и ферми. В днешно време би могла да означава дори законно право на собственост върху контролния пакет акции в „Джененеръл Мотърс". От нея зависели огромни богатства и власт.
И тъй благородниците обикновено се разделят с този свят, оставяйки след себе си цяло котило потомци, част от които незаконни, неминуемо се разразявали ожесточени спорове за това кой има право да ги наследи. Претенциите често се разрешавали с война. Херолдите, като пазители на архивите, били крайният арбитър в родствените спорове и определяли кой има правото да носи герба на фамилията.
До ден днешен Лондонският хералдически институт разрешава подобни спорове, регистрира гербовете на банкери и индустриалци, наскоро придобили благородническа титла, и срещу определено заплащане може да проследи родословното дърво на всяка една фамилия от вписването ѝ в архивите до наши дни.
Както може да се очаква, херолдите са учени, погълнати от странната си наука, чиито неразбираем нормански език и сложна символика се овладяват след години упорита работа.
Част от тях са се специализирали в изследване родословието на европейските благороднически фамилии, свързани с британската аристокрация чрез множество брачни съюзи.
След дискретно, но задълбочено проучване сър Найджъл Ървин установи, че един от тях проявява особен интерес към руската династия Романови и се смята за най-добрия специалист в света в тази област. За доктор Ланселот Пробин се говореше, че е научил повече неща за династията Романови, отколкото самите Романови някога са знаели.