– Значи тези двамата чакат да настъпят изключителните обстоятелства?
– Именно. Много амбициозно, но без шансове.
– Споменахте за някакъв американец, доктор Пробин?
– Там историята е много странна. Преди революцията Николай II е имал чичо – княз Павел, най-малкия брат на баща му. Когато завзели властта, болшевиците убили царя, брат му и чичо му Павел. Но Павел имал син, братовчед на царя. По случайност този буен младеж, княз Дмитрий, бил замесен в убийството на Распутин и поради тази причина бил заточен в Сибир по време на болшевишкия преврат. Това му спасило живота. Измъкнал се през Шанхай и се озовал в Америка.
– За първи път чувам за това — каза Ървин. – Продължете.
– Ами, Дмитрий оцелял, оженил се, родил му се син Павел, който се бил в Корея като майор от Американската армия. Той също се оженил и създал двама сина.
– Дотук идеална мъжка линия. Да не искате да кажете, че престолонаследникът е американец? – попита Ървин.
– Някои поддържат тази теза, но се заблуждават – отвърна Пробин. – Вижте сега, Дмитрий се е оженил за американка без благородно потекло. Също и синът му Павел. Според правило номер 188 на Имперската династия, не можеш да се ожениш за някой с по-нисък ранг и да очакваш потомците ти да наследят трона. Напоследък се допускат и изключения, но не и за князете. Така че бракът на Дмитрий е морганатичен. Синът му, който се е бил в Корея, не може да наследи нито пък двамата му внука, които са родени от втори подобен подобен брак.
– Значи отпадат.
– Боя се, че да. Не че са проявили особен интерес. Живеят във Флорида, струва ми се.
– Кой остава тогава?
– Последният, с най-чистата кръвна връзка. Принц Семьон Романов
– Свързан с убития цар? Няма щерки, няма плебейки? – попита Ървин.
– Точно така, но връзката е доста далеч във времето. Трябва да се върнем с четири царя назад. Николай II наследява баща си Александър III, който идва на власт след своя баща, Александър II, който пък е син на Николай I. Сега, Николай I е имал и друг, по-малък син, княз Николай, който естествено не е станал цар. Неговият син Петър е имал син Кирил, който пък е баща на Семьон.
– Значи от убития цар трябва да се върнем три поколения назад до неговия прапрадядо и после да тръгнем по-малкия син четири поколения надолу, за да стигнем до Семьон.
– Точно така.
– Не сме ли разпънали много ластика, доктор Пробин?
– Връзкатае доста далечна, но така е с родословните дървета. Теоретически Семьон е най-близкият кръвен родственик, до когото можем да стигнем. Но това е само теория. Съществуват практически затруднения.
– Като например?
Първо, той е над седемдесетгодишен. Тоест, дори да го качат на престола, няма да е за дълго. Второ, няма деца, така че няма да има кой да го наследи и Русия пак ще си остане без цар. Трето, неколкократно е заявявал, че няма желание да става монарх и ще откаже, дори и да му предложат.
– Това не ни върши работа – призна сър Наиджъл.
– Има и друго. Открай време му се носи славата на бохем и нехранимайко. Пада си по бързи коли, Ривиерата, млади момичета, обикновено прислужници. Този му навик го е докарал до три развода. И най-лошото, чух, че обичал да лъже на табла.
– Господи!
Сър Найджъл Ървин беше дълбоко потресен. Човек можеше да си затвори очите за някоя и друга прислужница, но да се лъже на табла...
– Къде живее тоз хубавец?
– В една ябълкова ферма в Нормандия. Отглежда ябълки да прави калвадос.
Сър Найджъл Ървин се замисли. Доктор Пробин го погледна със съчувствие.
– Ако Семьон е декларирал публично, че не желае да се качи на престола при евентуално възстановяване на монархията, това може ли да се смята за официален отказ от правата му?
Доктор Пробин въздъхна тежко.
– Според мен, да – отвърна. – Освен ако наистина не се стигне до Реставрация. Тогава може и да си промени решението. Като си помисли за всичките тия девойки, дето ще му прислугват.
– Но ако отпадне Семьон, тогава къде отиваме? Какво остава под чертата, както казват нашите американски приятели?
– Онова, което остава под чертата, уважаеми, е съвсем просто. Ако руският народ пожелае, може да избере когото си поиска за свой цар.
– Случвало ли се е преди? Да се избира чужденец?
– О, много пъти. Случвало се е и пак ще се случва. Англия го е правила три пъти. Когато Елизабет I е умряла мома, макар и не девица, ние сме поканили Джеймс VI от Шотландия да дойде и да стане Джеймс I Английски.