От двете страни на булевард „Академик Корольов“ се намират два телевизионни центъра – националният и международният. На триста метра по-надолу островърхата кула Останкино – най-високото здание в столицата – пробожда небето.
Оттам се излъчват програмите на държавната телевизия, контролирана от управляващото мнозинство, и на двете независими комерсиални телевизионни станции, които се издържат предимно с реклами.
Борис Кузнецов пристигна с един от мерцедесите на Съюза на патриотичните сили пред сградата, в която се помещаваха трите телевизии. Носеше със себе си видеофилма от грандиозния митинг, който Игор Комаров бе провел във Владимир предишния ден.
Редактиран и монтиран от младия и гениален режисьор Литвинов, филмът представяше предизборната акция като истински триумф. Пред екзалтираната тълпа Комаров сравняваше със земята странстващия проповедник, който призоваваше за връщане към Бога и възстановяване на монархията, и с тънък сарказъм, замаскиран като съжаление, осъждаше брътвежите на стария генерал.
– Стари хора със стари разбирания – крещеше той пред привържениците си. – Но ние, приятели, аз и всички вие, мислим за бъдещето, защото то принадлежи на нас.
На митинга бяха присъствали пет хиляди души, които след отличната операторска работа на Литвинов изглеждаха поне три пъти повече. Излъчен в национален ефир, въпреки баснословната цена, която трябваше да се плати за един час рекламно време, филмът щеше да стигне не до пет хиляди, а до петдесет милиона руснаци, тоест до една трета от нацията.
Кузнецов отиде право в кабинета на програмния директор на по-големия от двата комерсиални канала, когото смяташе за свой личен приятел и верен привърженик на Игор Комаров и Съюза на патриотичните сили. Сложи касетката на бюрото му и ентусиазирано каза:
– Беше страхотно! С очите си го видях. Ще ти хареса. – Антон Гуров притеснено въртеше в ръце химикалката си. – Имам и други добри новини за теб. Очертава се голям договор, доста пари ще ви се изсипят. Господин Комаров иска да излиза с обръщение към нацията всяка вечер от днес до изборите. Представяш ли си, Антон! Никога не сте имали такъв солиден клиент. Малко червени точки за теб, а?
– Борис, радвам се, че дойде лично. Боя се, че имаме проблем.
– О, пак ли с вашите технически трудности. Кога ще се оправите най-после?
– Проблемът не е технически. Виж, ти нали ме познаваш? Знаеш, че гласувам с две ръце за Комаров?
Като висш телевизионен работник Гуров отлично разбираше ролята, която телевизията – най-въздействащото средство за масова информация в съвременното общество – можеше да изиграе при едни избори.
Само Великобритания с нейната Би Би Си все още стараеше да предлага обективна политическа информация по държавните телевизионни канали. Във всички останали страни на Западна и Източна Европа правителствата от години използваха услугите на националната телевизия в полза на управляващия режим.
В Русия държавната телевизия излъчваше обширни репортажи за предизборните прояви на временно изпълняващия длъжността президент Иван Марков и само от време на време споменаваше по нещо за другите двама кандидати, колкото да се отбележи, че съществуват.
А тези двама кандидати, след отпадането на дребните риби, бяха Генади Зюганов от Социалистическия съюз на обновените комунисти и Игор Комаров от Съюза на патриотичните сили.
Първият очевидно срещаше трудности при набиране средства за кампанията си, а вторият явно ги имаше в изобилие. С парите, с които разполагаше, Комаров можеше буквално да си купи популярност по американски маниер – като наеме платено телевизионно време в двата комерсиални канала.
Така той можеше да бъде сигурен, че няма да орязват, редактират или цензурират репортажите от предизборните му изяви. Гуров нямаше нищо против да отделя най-скъпото телевизионно време, за да излъчва без съкращения речите и митингите на Комаров. Не беше глупак и си даваше сметка, че ако Комаров спечели, от държавната телевизия ще изхвръкнат доста хора. А за онези, които си бяха постлали добре, щеше да има нови постове и повишения.
Кузнецов го гледаше в недоумение. Явно проблемът беше сериозен.
– Работата е там, че настъпиха известни промени в политиката, Борис. На ниво управителен съвет. Аз нямам думата, нали разбираш? Аз съм просто един изпълнител. Нещата се решават много над мен, някъде в стратосферата.
– Какви промени в политиката, Антон? За какво говориш?
Гуров се размърда притеснено в стола си и за пореден път тегли мислено една на генералния директор, който го беше насадил на тия тръни.