Петровски държеше апартамент на предпоследния етаж в един блок на Кутузовски проспект, в който живееха още десетина висши офицери от милицията.
Имаше поне едно предимство в това да наблъскаш толкова колеги на едно и също място: обикновените граждани биха се чувствали неловко сред строгата охрана; генералите от милицията напълно разбираха необходимостта от нея.
Колата, с която Монк отиде до мястото в онази вечер – незнайно как придобита или „взета на заем" от Гунаев, – беше автентична черна чайка на Министерството на вътрешните работи. Той спря на бариерата пред вътрешния двор на блока и един от милиционерите отпред му направи знак да отвори прозореца. Другият зае позиция с автомата.
Монк показа документите си, каза къде отива и затаи дъх. Милиционерът разгледа паспорта, кимна и се върна в будката да позвъни по телефона. След малко се върна и каза:
– Генерал Петровски пита по каква работа идвате.
– Кажете му, че нося документи от генерал Чеботарьов. Въпросът е спешен – отвърна Монк.
Последва втори телефонен разговор, след който милиционерът кимна на колегата си и бариерата се вдигна. Монк паркира на едно празно място и влезе в сградата.
На партера имаше още един войник, който му направи знак да продължи, а във фоайето на осмия етаж стояха още двама, които го пребъркаха и прегледаха куфара и документите му. После единият от тях се обади по домофона пред апартамента и десет секунди по-късно вратата се отвори. Монк знаеше, че са го разгледали отвътре през шпионката.
В коридора на жилището го посрещна иконом в бяло сако, от чийто вид веднага ставаше ясно, че би могъл да ти сервира нещо повече от вечерята, ако се наложи. Миг по-късно се усети и семейната атмосфера. Едно момиченце притича от дневната, впери ококорените си очички в Монк и каза:
– Виж каква кукла си имам.
Монк погледна играчката, усмихна се и отвърна:
– Много е хубава. Ти как се казваш?
– Татяна.
Една жена около четирийсетте се появи от стаята, усмихна се извинително и отведе детето. След нея, избърсвайки устата си като човек, когото са вдигнали от масата излезе мъж по риза.
– Полковник Сорокин?
– Тъй вярно.
– Доста странен час за посещения.
– Съжалявам. Изникна нещо спешно. Мога да почакам докато се навечеряте.
– Няма нужда. Вече приключих. Освен това след малко ще започне детското по телевизията и предпочитам да не съм там. Заповядайте. Той го въведе в кабинета встрани от антрето. На по-добро осветление Монк видя, че криминалистът е горе-долу на неговата възраст и почти толкова як.
При трите си срещи дотук – с патриарха, с генерала и с банкера, Монк бе започвал, разкривайки истинската си самоличност. Този път прецени, че с подобна тактика може да си загине като едното нищо. Никой нямаше да го чака да се обяснява. Затова отвори куфара и извади папката с доклада от разследването.
– Става дума за това тук, генерале. Нашето становище е, че трябва да се предприемат мерки.
– Мога ли да го прочета по-късно?
– Всъщност трябва да се реши тази вечер.
– Да му се не види! Пиете ли?
– Не и когато съм на работа, господине.
– Явно са ви стегнали във федералната. Кафе?
– С удоволствие. Денят беше тежък.
Генерал Петровски се усмихна.
– Кога не е?
После повика иконома, поръча две кафета и зачете. Прислужникът донесе кафето и излезе. Монк си сипа сам в чашата и зачака. След малко генерал Петровски вдигна глава от документа.
– Откъде дойде това? – попита.
– От Британското разузнаване.
– Какво?
– Не е провокация. Проверихме го. Можете да си го проверите и вие на сутринта. Акопов, секретарят, който е оставил манифеста на бюрото си, е мъртъв. Също и чистачът Зайцев. И английският журналист, който всъщност нищо не е знаел.
– Сещам се за него – каза замислено Петровски. –Приличаше на мафиотско убийство, но не открихме мотив. За какво ще убиват чужд репортер? Мислите, че са били хора от Черната гвардия на Комаров?
– Или пък наемниците на Долгоруки.
– И къде е този тайнствен Черен манифест?
– Тук, генерале.
Монк посочи куфарчето си.
– Имате копие? Носите го със себе си?
– Да.
– Но според това тук, манифестът е отишъл в английското посолство, а оттам в Лондон. Откъде го взехте?
– Дадоха ми го.
Генерал Петровски го погледна с явно подозрение.
– И как въобще е попаднал в милицията?... Вие не сте от Федералната милиция. Откъде сте, по дяволи? От СВР? От ФСС?