Космонавтът Гагарин, загинал по време на полет с нов експериментален изтребител, лежи тук на няколко метра от кръглоглавото каменно изображение на Никита Хрушчов. Модели на самолети, ракети и оръжия показват с какво са се занимавали тези хора приживе. На други фигури, с героичен вид и поглед вперен в нищото, гърдите им бяха украсени с гранитни ордени.
Вървейки по централната алея, човек може да види още една стена с тесни порти водещи до три по-малки секции, с номера: девет, десет и единайсет. Местата в гробището бяха ценни и едва ли през зимата на 1999-а би имало свободни места, ако едно не бе запазено за армейски генерал Николай Николаев. Точно тук на 26-ти декември, племенникът му погреба чичо Коля.
Опита се да направи всичко по начина, по който бе поискал старецът, по време на последната им вечеря заедно. Присъстваха двайсет генерала, включително и Министъра на отбраната, а един от двамата московски митрополити отслужи опелото.
Старият войник бе поискал пълен християнски ритуал, затова духовниците размахваха кадилниците, а във въздуха се издигаше ароматен дим на тамян.
Надгробният паметник бе с формата на кръст, изсечен от гранит, но без изображение на починалия – само името, а под него думите: „Руски войник“.
Генерал-майор Андреев произнесе надгробно слово. Той бе кратък – чичо Коля ненавиждаше празнословието. Завършвайки речта си едновременно с прощалните думи на свещеника, Андреев положи върху ковчега червените ленти със златните звезди на „Герой на Съветския съюз“. Осем от войниците му от Таманската дивизия, които носеха ковчега, го спуснаха в земята. Андреев отстъпи и отдаде чест. Двама министри и осем генерали последваха примера му.
Когато вървяха по централната алея, обратно към портала, зад който ги чакаше колоната с лимузини, заместник-министъра на отбраната Бутов сложи ръка на рамото му.
– Ужасно – произнесе той. Това е ужасен начин да си отидеш от този свят.
– Някой ден – отговори Андреев, – ще ги намеря и те ще ми платят.
Бутов видимо се смути. Самият той бе назначен по политическа линия, животът му бе преминал по канцелариите и никога не бе командвал бойни подразделения.
– Да, ъ-ъъ, сигурен съм, че милицията прави всичко възможно.
На тротоара генералите се ръкуваха с единствения роднина на починалия, изказаха още веднъж съболезнованията си, качиха се на лимузините и заминаха. Генерал-майор Андреев седна зад волана на собствената си кола и се върна в поделението си.
На десетина километра оттам в ранния зимен здрач един дребен свещеник с расо и калимавка ситнеше по снега към църквата в дъното на Стария площад. Пет минути след него в храма влезе полковник Анатолий Гришин.
– Изглеждаш притеснен – каза тихо полковникът.
– Много съм уплашен – отвърна свещеникът.
– Не се бой, отче. Случиха се някои неприятности, но ще се оправя с тях. Кажи ми, защо патриархът замина така внезапно?
– Не знам. Сутринта на двайсет и първи са му се обадили от „Света Троица“ в Загорск. Не знам кога точно е станало. Говорили са с личния му секретар. Разбрах едва когато ми казаха да му приготвя багажа.
– Защо са го повикали?
– Научих по-късно. Били поканили отец Григорий да изнесе проповедта. Патриархът реши да присъства.
– И лично да засвидетелства подкрепата си за Григорий и мръсните му послания – просъска Гришин. –Без да каже нито дума. Самият факт, че присъства, е
Достатъчен.
– Както и да е, попитах дали ще пътувам с него. Секретарят каза, че щели да ходят само той, Негово светейшество и един от казаците за шофьор. Двете монахини бяха пуснати в отпуск до завръщането на патриарха.
– Не си ме информирал за това, отче.
– Откъде да знам, че ще се случат такива страшни работи? – проплака свещеникът.
– Карай по-нататък.
– Ами, наложи се да извикам милицията. Тялото на казака остана да лежи на горната площадка. На сутринта се обадих в манастира и говорих със секретаря. Съобщих му само, че сме били нападнати от въоръжени крадци и е имало стрелба. После обаче милицията каза друго: че нападението е било срещу Негово светейшество.
– А после?
– Секретарят ми се обади. Каза, че Негово светейшество бил много разтревожен. „Покрусен“, каза. Най-вече заради смъртта на пазача. Дойде си от манастира едва вчера. Привидно за да отслужи опелото на войника, преди да изпратят тялото на близките му.