Ала след осемнайсет месеца работите тръгнаха на зле. Причините за това бяха две: първо, руската икономика просто не издържа на грабителството на мафията, и второ, правителството се оказа въвлечено в поредната абсурдна военна авантюра. В края на 1997-а Сибир, притежаващ деветдесет процента от руските богатства, заплаши, че ще се отдели.
Това бе най-дивата и изостанала руска провинция, но под скованата ѝ от лед земя се криеха почти непокътнати залежи от нефт и природен газ, пред които дори богатствата на Саудитска Арабия бледнееха. А също и злато, диаманти, боксит, магнезий, волфрам и платина. В края на деветдесетте години тази необятна шир все още беше последният неразработен резерв на планетата.
По това време в Москва започнаха да пристигат сведения, че емисари на японската и най-вече на южнокорейската мафия обикалят Сибир и подстрекават към разцепление. Президентът Черкасов, подведен от съветите на ласкателите си и забравил за грешките на своя предшественик в Чечня, изпрати армията на изток. Ходът предизвика двойна катастрофа. След дванайсет месеца безуспешни военни действия Черкасов бе принуден да сключи със сибиряците споразумение, което им гарантираше много повече самостоятелност и контрол над собствените им богатства, отколкото някога бяха мечтали. Освен всичко друго, авантюрата създаде условия и за хиперинфлация.
Правителството се опита да излезе от положението, пускайки печатницата за пари. През лятото на 1999-а петте хиляди рубли за долар от средата на деветдесетте бяха само блед спомен. Реколтата на пшеница от чернозема на Кубан се бе провалила и две поредни години, 1997-а и 1998-а, а зърното от Сибир изгни във вагоните, понеже партизаните бяха взривили железопътната линия. В градовете цената на хляба растеше спираловидно. Президентът Черкасов все още успяваше да се задържи на поста си, но отдавна вече не бе в състояние да управлява страната.
По селата, където хората трябваше поне себе си да изхранват, положението беше още по-критично. Останали без пари и работна ръка, разградени и ограбени, фермите бездействаха и по плодородните им землища растяха само бурени. Стари и изнемощели селяни обсаждаха влаковете по малките гари и предлагаха на пътниците мебели, дрехи и вехтории срещу пари или най-добре храна. Купувачи почти нямаше.
В Москва, столицата и витрина на нацията, бедняците спяха на кейовете покрай реката и в ъглите ма малките улички, а милицията, окончателно вдигна ръце от високата престъпност, периодически ги събираше и ги качваше на влакове да вървят там, откъдето са дошли. Но на тяхно място прииждаха нови. Търсеха работа, препитание, надежда за по-добър живот. Повечето свършваха като просяци и намираха смъртта си по московските улици.
В началото на пролетта на 1999-а Западът престана да изсипва субсидии в бездънната яма и чуждите инвеститори, дори онези, които бяха свързани е мафията, окончателно се оттеглиха от страната. Руската икономика, като многократно насилвана бежанка, лежеше край пътя и умираше в отчаяние.
Такава бе мрачната действителност, която занимаваше мислите на президента Черкасов в онзи горещ летен ден.
Шофьорът добре познаваше пътя до извънградската дача отвъд Усово на брега на Москва река, където въздухът бе хладен и приятен. Преди години номенклатурчиците от съветското Политбюро също имаха вили в горите от тази страна на реката. Много неща се бяха променили в Русия оттогава, но не и това.
Движение почти нямаше, защото бензинът бе скъп. Само камиони, обвити в гъсти облаци черен дим, трещяха по шосетата и забавяха пътя на кортежа. След Архангелское колите минаха моста и завиха покрай реката, която тихо течеше в лятната мараня към града зад тях.
Пет минути по-късно Черкасов почувства тежест в гърдите. Сякаш въздух не му достигаше. Климатикът работеше с пълна сила, но той натисна копчето и отвори прозореца до себе си да го лъхне свеж въздух. Навън беше горещо, но въпреки това му олекна. Зад разделителното стъкло шофьорът и телохранителят не забелязаха нищо. Наближаваха разклона за Переделкино. Още преди да я подминат, президентът на Русия се отпусна и падна настрани върху седалката.
Първото нещо, което направи впечатление на шофьора, бе, че главата на президента не се вижда в огледалото. Той смотолеви нещо на телохранителя, който се обърна назад да погледне. Миг по-късно мерцедесът отби край пътя.
Чайката моментално го последва. Шефът на охраната, бивш полковник от Спецназ, скочи от предната седалка и изтича до колата на президента. Останалите също рипнаха от местата си и с извадени оръжия образуваха предпазен кръг около мерцедеса. Никой не знаеше какво става.