В началото на август професор Норман Келсън от Сан Антонио, щата Тексас, се присъедини към дружеството и помоли да му дадат брошури, за да се запознае с дейността. От тях „научи“ за предстоящата екскурзия с „Армения“, която трябваше да започне от Марсилия, и подаде документи да стане седми член на групата. Съветската туристическа организация "Интертурист" нямаше нищо против и резервацията бе направена.
Истинският Норман Келсън беше архвист на ЦРУ, оттеглил се след пенсионирането си в Сан Антонио. Чертите му доста напомняха на тези на Джейсън Монк, а петнайсетте години разлика във възрастта лесно можеха да се компенсират със сива боя за коса и тъмни очила.
В средата на август Монк отговори на Соломин, че приятелят му ще го чака на входа на Ботаническа градина на Ялта. Паркът беше една от забележителностите на града и се намираше на няколко километра извън пределите му в посока на Гурзуф. Приятелят щеше да бъде там по обяд на 27 и 28 септември.
Инспектор Волски закъсняваше за срещата си и почти тичаше по коридорите на огромната сива сграда на „Петровка“, в която се помещаваше централното управление на московската милиция. Приятелят му не беше в стаята си и той надникна при дежурните. Завари го да приказва с неколцина колеги.
– Извинявай за закъснението – каза му.
– Няма нищо, да тръгваме.
При заплатите, които получаваха, и дума не можеше да става да се хранят на ресторант, но милицията им беше подсигурила стол с купони на ниски цени, където можеха да хапнат прилично.
Двамата тръгнаха към вратата. Отстрани до нея висеше табло за съобщения. Волски го погледна мимоходом и застина.
– Хайде – подкани го колегата му. – Няма да останат свободни маси.
– Я ми кажи – подхвана Волски, когато двамата вече седяха с порция яхния и халба бира пред себе си, – видя ли таблото в дежурната?
– Кое от всичките?
– Онова до вратата. Имаше едно ксерокопие на рисуван портрет. Старец с метални зъби. Знаеш ли какъв с случаят?
– А, това ли?! – отвърна инспектор Новиков. – Нашият тайнствен непознат. Доколкото знам, той и още един са разбили апартамента на някаква служителка в Британското посолство. Нищо не са откраднали, но са преровили навсякъде. Тя се прибрала и ги заварила, та се наложило да я ударят по главата. Преди да припадне, успяла да зърне единия.
– Кога е станало това?
– Преди около две седмици, най-много три. Както и да е, ония от посолството се оплакали във Външно министерство, те пък вдигнали пушилка на нашите горе и сега момчетата от "Кражби" си скъсват задника да го търсят. Някой даже е нарисувал портрет. Ти познаваш ли Чернов? Не? Той е най-големият спец по кражбите в отдела. Направо му се е запалила главата. Кариерата му виси на косъм, а доникъде не е стигнал. Чак при нас дойде да залепи копие на портрета.
– Някаква следа? – попита Волски.
– Нищо. Чернов не знае нито кой е нито къде да го търси. Абе тая яхния с всеки изминат ден става все по-тлъста.
– И аз не знам кой е, но знам къде се намира – каза Волски.
Халбата на Новиков увисна във въздуха.
– Стига бе, къде?
– В моргата на Втори медицински. Досието му пристигна тая сутрин. Самоличност – неизвестна. Намерили са го в гората до пътя за Минск преди около седмица. Пребит до смърт. Без документи.
– Веднага тичай при Чернов. Направо ще те разцелува – отвърна Новиков и умислено дояде яхнията си.
Рим, Август 1986
На 22 юли Олдрич Еймс пристигна във Вечния град, придружен от съпругата си, за да поеме новия пост. Дори и след осем месеца интензивно обучение италианският му беше приличен, но не и добър. За разлика от Монк, той нямаше усет към чуждите езици.
Незаконните му приходи му позволяваха да живее по-разточително от когато и да било друг път, но колегите му в Рим не можеха да усетят разликата, защото никой не знаеше как е живял преди април миналата година.
Резидентът Алън Улф, ветеран на ЦРУ, служил в Пакистан, Йордания, Ирак, Афганистан и Лондон, скоро се убеди, като толкова други преди него, че Еймс не става за нищо. Ако бе видял докладите на колегите си в Турция и Мексико, преди Кен Мългрю да ги прочисти, той щеше да протестира срещу назначението директно пред заместник-директора на управление „Операции".
Не след дълго стана ясно, че новият началник на съветското звено в Рим е алкохолик и некадърник. Това не притесняваше особено руснаците. Те бързо намериха посредник, редови чиновник на име Хренков, с когото Еймс можеше да се среща, без да събуди подозрение. На колегите си американецът просто каза, че разработва Хренков. Така оправда серия изключително дълги и предимно течни обяди, след които едвам стигаше до бюрото си.