– Проблемът е сериозен, приятелю. Много лоша работа. Човекът е доста известен в средите си. Журналист. Ще се вдигне голям шум. Вестникът, за който работеше, има бюро в града. Няма начин да не раздухат историята. Заедно с цялата чужда преса. Защо не оставите посолството да се занимае с тази страна на нещата? Фактите са ясни, нали? Злополучен обир с нелеп край. Почти е сигурно, че крадците са му подвикнали на руски, но той не ги е разбрал. Решили са, че оказва съпротива, и са стреляли. Колко нелепо наистина! Но вероятно така е станало, не мислите ли?
– Такава е и моята теория – съгласи се Лопатин.
– Вие се постарайте да откриете извършителите, макар че между нас казано, като професионалисти и двамата знаем, че никак няма да ви е леко. Оставете формалностите по репатрирането на тялото на нашите хора от Консулския отдел. Става ли?
– Да, това като че ли е най-разумно.
– Само ще трябва да взема личните му вещи. Те вече нямат отношение към случая. Портфейлът би могъл да ви даде някаква следа, ако се намери изобщо. И кредитните карти, ако някой се опита да ги използва, в което се съмнявам.
Лопатин погледна към съдинката с малкото вещи на убития.
– Трябва да се разпишете за тях.
– Разбира се. Подгответе формуляра и ще се разпиша.
От болницата дадоха плик и прибраха вещите: пръстен с герб, златен часовник с кантишка от крокодилска кожа, сгъната носна кърпа и малка найлонова торбичка с нещо вътре. Макдоналд се разписа и занесе плика в посолството.
Онова, което никой не знаеше, бе, че макар да бяха изпълнили дадените им инструкции, убийците бяха допуснали две глупави грешки. Беше им наредено да вземат портфейла с всички документи, по които можеше да се установи самоличността, задължително личната карта и на всяка цена касетофона.
Но не им е било известно, че англичаните дори в страната си не са длъжни винаги да носят личната си карта, и само когато пътуват навън, използват паспорт, който обикновено остава в хотела. Освен това бяха пропуснали малката пластмасова карта за хотелската стая. С нея и с паспорта самоличността на убития беше установена за по-малко от два часа.
За втория гаф вината не беше тяхна. Липсващият куршум изобщо не бе попаднал в портфейла, а в касетофона, прибран във горния вътрешен джоб. Куршумът бе раздробил крехкия механизъм на парчета, а заедно с него и миниатюрната касетка, която вече изобщо не можеше да бъде прослушана.
Инспектор Новиков си бе насрочил среща с началника на личния състав в централата на Съюза на патриотичните сили за десет часа сутринта на десети август. Беше някак притеснен, очакваше да го посрещнат с хладно недоумение и набързо да го отпратят.
Господин Жилин се оказа мъж с тъмносив костюм от три части и педантичен вид, подчертан от къси мустачки и очила без рамки. Приличаше на едновремешен бюрократ, какъвто всъщност бе.
– Времето ми е скъпо, инспекторе, моля, бъдете кратък.
– Разбира се, господине. Разследвам смъртта на един човек, за когото имаме основание да смятаме, че е бил престъпник. Крадец. Един от свидетелите ни твърди, че го е виждал в този район. Естествено, мой дълг е да се уверя, че никой не се е опитвал да проникне тук през нощта.
Жилин се подсмихна.
– Съмнявам се. Времената са опасни, инспекторе, и охраната на тази сграда е изключително строга.
– Радвам се да го чуя. Виждали ли сте този човек?
Жилин погледна снимката.
– Мили Боже, Зайцев!
– Кой?
– Зайцев, старият чистач. Крадец ли казахте? Не може да бъде.
– Бихте ли ми разказали за Зайцев, ако обичате?
– Няма нищо за разказване. Наехме го преди около година. Бивш военен. Изглеждаше надежден. Идваше всяка вечер от понеделник до събота да чисти кабинетите.
– Но в последно време не е идвал?
– Не, престана да се явява на работа. След като не дойде две вечери, наложи се да му намеря заместник. Вдовица от войната. Много старателна.
– А кога е било това? Кога не се яви?
Жилин отиде до шкафа и извади една папка. Приличаше на човек, който за всичко си има папки.
– Ето. Ведомостите. Дошъл е за последен път вечерта на петнайсети юли. Почистил, както обикновено, и си тръгнал, както винаги, малко преди изгрев слънце. На следващия ден не се яви и оттогава никой не го е виждал. Този ваш свидетел трябва да го е видял да си тръгва посред нощ. Съвсем нормално. Не е крал, чистеше.
– Това обяснява всичко – каза Новиков.
– Не съвсем – сопна се Жилин. – Вие казахте, че е крадец.
– Два дни след като ви е напуснал, е станал съучастник в един обир на Кутузовски проспект. Собственикът го идентифицира. Седмица по-късно го намерихме мъртъв.