– Видя ли се с твоя човек? – попита Макдоналд.
– Да. И работата май наистина ще се окаже сериозна. Убитият е бил чистач в централата на Съюза на патриотичните сили.
– Чистач?
– Именно. Чистил е кабинетите им. Като Невидимия на Честъртън: всяка вечер присъстващ, но незабелязан от никого. Идвал е около десет вечерта от понеделник до събота, почиствал кабинетите от край до край и си тръгвал преди изгрев слънце. Затова е приличал на скитник. Живеел е в коптор. Получавал е мизерна заплата. Има и друго.
Фийлдс разказа историята на Н. И. Акопов, покойния личен секретар на Игор Комаров, който решил злополучно, а както се бе оказало впоследствие, и за последно, да поплува в реката около средата на юли.
Макдоналд стана и закрачи из стаята.
– В нашата работа трябва да разчитаме само и единствено на фактите – каза той. – Но нека се изкушим с малко предположения. Акопов оставя проклетия документ на бюрото си. Старият чистач го вижда, прелиства няколко страници, нещо го притеснява и решава да го открадне. Звучи ли ти логично?
– Не мога да те оборя, Джок. На следващия ден откриват, че документът липсва. Акопов е уволнен, но понеже го е виждал, не може да остане сред живите. Отива да поплува с двама яки мъжаги, които да го държат под водата.
– Може да са го удавили и във вана, а после да са го метнали в реката – вметна замислено Макдоналд –Чистачът не се явява на работа и кълбото се разплита. Хукват да го търсят, но той вече е хвърлил папката в колата на Силия Стоун.
– Защо, Джок? Защо точно в нейната кола?
– Никога няма да разберем. Сигурно е знаел, че работи в посолството. Казал ѝ е да предаде документа на господин посланика за бирата. Каква бира, по дяволите?
– Както и да е, откриват го – продължи Фийлдс. –Обработват го и им разказва всичко. После го довършват и го подхвърлят в гората. Но как са намерили апартамента на Силия?
– Може би са проследили колата ѝ.. Оттук. Тя не би забелязала. Откриват къде живее, подкупват пазачите на входа, проверяват колата ѝ, не намират нищо и влизат в апартамента, където ги заварва Силия.
– Значи Комаров знае, че безценният му документ е изчезнал – заключи Фийлдс. – Знае кой го откраднал и къде го е подхвърлил. Но знае ли, че изобщо сме му обърнали внимание? Силия можеше просто да го изхвърли. Всеки втори в Русия праща петиции тук и там. Засипват ни като есенни листа. Може би Комаров не знае какви последствия е предизвикала папката му.
– Вече знае – каза Макдоналд и извади малък репортерски касетофон, взет на заем от една от секретарките, която си слушаше музика на него.
После измъкна миниатюрна касетка от джоба си и я сложи вътре.
– Това пък какво е? – попита Фийлдс.
– Това, драги ми приятелю, е запис на цялото интервю с Игор Комаров. По един час на всяка страна.
– Но нали крадците са задигнали и касетофона?
– Вярно е. Дори са го простреляли. Намерих парчета пластмаса и метал във вътрешния джоб на сакото на Джеферсън. Не са уцелили портфейла, а касетофона. Така че касетката вътре изобщо не може да бъде прослушана.
– Но...
– Но педантичният Джеферсън сигурно е спрял на улицата, извадил е касетката с безценното интервю и е сложил нова на нейно място. Намерили са това тук в едно найлоново пликче в джоба на панталона му. Мисля, че записът напълно обяснява смъртта му. Слушай.
Той включи касетофона и гласът на починалия журналист изпълни стаята.
– Господин президент, относно външната политика и по-специално връзките с останалите републики от бившия Съветски съюз, как смятате да възродите в слава руския народ?
Последва кратка пауза и Кузнецов започна да превежда. Когато свърши, паузата беше още по-дълга. Чуха се глухи стъпки, прищракване и записът прекъсна.
– Някой стана и излезе от стаята – поясни Макдоналд.
Касетофонът отново се включи и Комаров отговори на поставения въпрос. Макдоналд и Фийлдс не можеха да разберат колко време е минало между първото и второто прищракване на касетката, но преди записът да прекъсне, и двамата чуха гласът на Кузнецов да казва: „Сигурен съм, че господин президентът няма да...“
– Не разбирам – озадачи се Фийлдс.
– Много е просто, Грейси. Лично аз преведох Черния манифест на английски. Една нощ на Воксхол Крос. Аз преведох израза „возрождение во славу руского народа“ като „да се възроди в слава руският народ“, защото точно това значи. Марчбанкс прочете документа и сигурно е споменал фразата пред редактора на „Дейли Телеграф“, който пък я е използвал пред Джеферсън. На него явно му е харесал изразът и е решил да го пробута на Комаров снощи. В един момент онзи кретен е чул собствените си думи. А аз лично за първи път срещам подобна формулировка.